Галерия на мъртвите

104

— Погребението на специален агент Лари Уилямс ще бъде след два дни — каза Ейдриън Кенеди, докато се готвеше да излезе от кабинета на Хънтър и Гарсия. — Вероятно ще се състои във Вашингтон. Помислих, че ще искате да знаете, в случай че можете да дойдете.

— Той беше страхотен агент — отбеляза Карлос.

— Лари беше един от най-добрите ми агенти — отвърна Кенеди.

— Какво ще стане със специален агент Фишър? — попита капитан Блейк.

— Тя вече не е специален агент — отговори Кенеди. И щом я изпишат от болницата, ще отиде в затвора. Това е несъмнено. Няма да има процес, защото Ерика Фишър вече каза, че няма да оспорва обвиненията, предявени към нея. — В очите на Кенеди се четеше тъга. — И тя беше страхотен агент, но първо и преди всичко е майка. Нищо не може да се сравни с това. Ерика последва сърцето си. Направи го, за да спаси дъщеря си. — Той спря до вратата на кабинета на Хънтър и Гарсия. — Тя ми каза да ти предам, че вечно ще ти бъде задължена, Робърт.

— Задължена? За какво?

— Защото ти спаси живота на дъщеря й. Ерика каза да ти предам, че ти си успял да направиш онова, в което тя се е провалила.

В същия момент мобилният телефон на Кенеди иззвъня. Той го извади от джоба си и го доближи до ухото си.

— Директор Ейдриън Кенеди.

Той слуша няколко секунди. Първите пет секунди изражението на лицето му се промени в озадаченост, пет секунди по-късно — в отказ да повярва, а след още пет — в шок и гняв.

— Как така е изчезнал?

Въпросът му накара Хънтър, Гарсия и капитан Блейк да го погледнат е очакване.

— Убил е трима надзиратели?

— Какво става? — попита Гарсия.

Кенеди вдигна ръка и му направи знак да почака.

— Значи е преодолял охраната ей-така, като нищо, все едно я няма? — Дрезгавият глас на Кенеди ставаше все по-силен с всяка дума. — Що за скапана, аматьорска охрана имаме там? Нали уж е затвор е максимални мерки за сигурност? Знаят ли дори какво е значението на думите максимална и сигурност? Искам незабавно да разпространите бюлетин за издирване из цялата страна. Веднага! Тръгвам.

Кенеди приключи разговора. Когато погледна Хънтър, очите му бяха изпълнени със съжаление.

— Какво става, Ейдриън? — със спокоен глас попита Хънтър.

— Изчезнал е — отговори Кенеди. Неговият глас трепереше, а очите му блуждаеха. — Избягал е.

— Кой е избягал? — Гарсия скочи на крака. — Артър Уебър?

— Не — отвърна Кенеди. — Не Артър Уебър.

По гърба на Хънтър полазиха ледени тръпки от страх, защото се досети чие име ще каже Ейдриън.

— Лушън — рече Кенеди.

Хънтър затвори очи.

— Лушън? — попита Карлос, местейки поглед между партньора си и директора Кенеди. — Кой е Лушън?

— Избягал е Лушън Фолтър — потвърди Кенеди. Поведението му коренно се промени. Сега имаше вид на изпълнен с терзания.

Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, Карлос би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.

— Робърт, кой, по дяволите, е Лушън Фолтър?