Галерия на мъртвите

90

— Добре, тук ще се разделим — каза агент Фишър и погледна към небето.

Агентите оставиха Хънтър и Гарсия и бързо тръгнаха към конюшнята. Стигнаха дотам и опряха гърбове в стената вдясно от двете големи плъзгащи се врати. Вратите не бяха дръпнати плътно една до друга и между тях имаше пролука четирийсет-петдесет сантиметра.

— Провървя ни — каза Уилямс и кимна към вратите. — Можем да се промъкнем през пролуката, без да се налага да докосваме вратите. — Той освети с фенерчето си релсите на вратите. Бяха в ужасно състояние.

— Аз ще вляза първа — заяви Фишър, но партньорът й я спря, като сложи ръка на лявото й рамо.

— Не, Ерика, аз ще вляза пръв. Ти ме прикривай.

— Винаги джентълменът защитник — отговори агент Фишър и му намигна.

Двамата се провряха безпрепятствено през пролуката между вратите.

Отвътре сградата изглеждаше като истинска конюшня — дълъг и широк коридор с отделни заграждения за коне от двете страни. Бетонът беше стар, огънат и напукан. Загражденията явно бяха частично преустроени и бяха малко по-различни отколкото в повечето конюшни. Нямаше прозорчета, отвори, завеси или метални решетки, през които човек да погледне в загражденията и да провери животните. Всичките имаха солидни, плъзгащи се дървени врати, които бяха затворени. От всяка страна на коридора имаше по дванайсет-четиринайсет заграждения. Двамата агенти спряха, когато съзряха слаба светлина, проникваща между пукнатините на дъските на едното заграждение вляво, към края на дългия коридор.

— Какво ще правим? — прошепна агент Уилямс. — Да започнем ли от този край и да проверим всички заграждения или да отидем направо при светлината?

Преди агент Фишър да отговори, слушалката й изпращя и се включи и тя чу силно и ясно гласа на Хънтър:

— Екип А, тук е екип Б. Какво е местоположението ви? Край.

…

Фишър приключи разговора с Хънтър и погледна партньора си.

— Това не ми харесва, Лари. Никак не ми харесва.

— Какво става?

— И в къщата свети. На втория етаж. Те също не са забелязали никакво движение. Още не.

Агент Уилямс погледна към слабата светлина, която струеше от едното заграждение.

— Права си. И аз мисля, че е най-добре да се придържаме към плана. Е, как искаш да действаме? Да започнем ли от този край и да проверим всички заграждения или да отидем направо при светлината? — повтори той.

— Не знам. Светлината може да е номер.

В същия момент от първото заграждение вляво от тях се разнесе приглушено изтракване на метал, сякаш нещо падна на пода.

Сърцата и на двамата пропуснаха един удар.

— Чу ли това? — прошепна агент Фишър.

Агент Уилямс кимна и бързо й направи знак да бъде готова.

Те се приближиха на пръсти до заграждението. Агент Уилямс направи знак на партньорката си да заеме позиция от едната страна на вратата, а той застана от другата.

Планът беше агент Фишър бързо да плъзне вратата и да я отвори. След това агент Уилямс щеше да нахлуе вътре пръв, последван незабавно от агент Фишър. Двамата бяха изпълнявали безброй пъти подобни маневри по време на различни разследвания и много добре знаеха какво да направят.

Те приготвиха оръжията и фенерчетата си и си дадоха знак, че ще влязат на три. Агент Фишър отброи, като кимаше с глава.

Едно. Две. Три.

Ерика дръпна силно вратата, която се плъзна трудно по старите ръждясали релси, но пак се отвори достатъчно бързо, за да изненада всеки, който би могъл да се крие в заграждението за коне.

Когато вратата се отвори, агент Уилямс, който беше опрял гръб във външната стена, бързо завъртя тяло по посока на часовниковата стрелка и влезе вътре. Дясната му ръка беше протегната напред, очите му бяха нащрек и оръжието му търсеше мишена.

След част от секундата агент Фишър се появи вляво от него, също насочила пистолета си.

Очите им се стрелнаха във всички посоки, без да открият нищо. В заграждението нямаше никого, но вниманието им веднага беше привлечено към втора врата, разположена диагонално срещу мястото, където стояха. Вратата беше вътрешна, към следващото заграждение, и беше широко отворена.

— Загражденията са свързани помежду си — прошепна агент Фишър.

Агент Уилямс кимна и й направи знак да го прикрива. Той щеше да тръгне пръв.

Уилямс пристъпи три крачки пред партньорката си и се отправи към отворената врата. Вниманието му беше изострено докрай и оръжието му беше готово да стреля. Той стигна на няколко крачки от вратата и се обърна, за да даде знак на агент Фишър, но изведнъж замръзна на мястото си, напълно объркан.

Агент Фишър беше вдигнала пистолета си и се беше прицелила право в сърцето му.

— Съжалявам, Лари — каза тя с треперещ глас. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Какво? — Уилямс беше изображение на обърканост и недоумение. Ръката му с оръжието беше отпусната, докато мозъкът му усилено се мъчеше да открие логика в нелогичното. — Какви ги говориш, Ерика?

— Много, много съжалявам — повтори Фишър. По лицето й се затъркаляха сълзи.

— Съжаляваш? За какво?

— За това.

Тя натисна спусъка два пъти в бърза последователност. Куршумите се взривиха в гърдите на агент Уилямс с максимално въздействие, разкъсаха мускулите, раздробиха костите и пробиха две дупки в сърцето му.