Галерия на мъртвите

60

Забележката на доктор Морган накара всички в залата за аутопсии номер едно да го погледнат обезпокоено.

— И какво по-точно означава това, докторе? — попита агент Фишър.

— Нека ви покажа.

Съдебният лекар кимна на Хънтър и Гарсия, искайки помощта им отново да преобърнат трупа.

— Когато за пръв път видях трупа преди няколко часа — започна доктор Морган, — веднага ме порази нещо странно

— обезцветяването на кожата. — Той посочи, докато говореше.

— Знам, че сте виждали предостатъчно трупове и сте присъствали на също толкова много аутопсии, затова съм сигурен, че не е необходимо да ви обяснявам какво е послесмъртни петна.

Краткото мълчание, което последва, потвърди предположението му.

— Е, господин Дейвис няма послесмъртни петна — продължи той. — Абсолютно никакви.

— Как е възможно? — попита агент Уилямс.

Сърцето на Хънтър пропусна един удар.

— Защото не е имало кръв — каза той.

Гарсия и двамата агенти на ФБР го погледнаха.

— Къде не е имало кръв? — попита агент Уилямс.

— В тялото му — отговори Хънтър.

Доктор Морган кимна.

— Точно така. Всичката кръв е била източена от тялото на жертвата. Вените му бяха сухи. Мозъкът му приличаше на къшей стар хляб. Успях да извлека малко количество кръв от сърцето, черния дроб и бъбреците, но направо се наложи да я изцеждам. — Лекарят показа с двете си ръце, имитирайки изцеждане.

Агент Фишър потрепери.

— Във вените на трупа не е имало кръв, когато е бил докаран тук? — попита агент Уилямс, който започваше да се чуди дали не сънува.

— Точно така — потвърди доктор Морган.

— Чакайте малко — каза агент Фишър и отстъпи крачка назад от масата за аутопсии. — В Зоната на здрача ли ме хвърлихте? Това не е вампирска история, нали? — Тя се обърна към патоанатома. — Нали няма да ми кажете, че той има белези от хищнически зъби на врата? — Погледът й инстинктивно се отправи към врата на Тимъти Дейвис.

— Не — отговори доктор Морган. — Няма следи от хищнически зъби на врата му. Има само малко убождане и синина на лявото бедро и друго, още по-малко, на лявата ръка. — Той посочи.

Всички насочиха вниманието си към средната лакътна вена на лявата ръка, където се виждаше малка синина.

— Наркоман ли е бил? — попита агент Фишър.

— Не видях признаци за това — отговори съдебният лекар и поклати глава. — Това убождане — добави, говорейки за лявата ръка на жертвата, — е съвместимо с кръводаряване.

— Еха, чакайте малко — рече агент Фишър и вдигна ръце. — Искате да кажете, че убиецът е успял да източи всичката кръв на жертвата през мъничко убождане на ръката?

— Не, не казвам това — отвърна доктор Морган. — Казах, че малкото убождане и синината над средната лакътна вена на жертвата е съвместимо с тези, които се получават след кръводаряване, но не мисля, че убиецът е източил кръвта от там.

— Когато казвате „всичката кръв на жертвата”, за какво количество кръв говорим? — попита агент Уилямс.

— Съдейки по размерите на жертвата — отбеляза Хънтър, — някъде между пет и шест литра.

— Бих казал, че преценката е доста точна — съгласи се доктор Морган и после се обърна към агент Уилямс. — Количеството кръв в човешкото тяло е приблизително от седем до девет процента от теглото му. Приживе убитият мъж вероятно е тежал около седемдесет и два-три килограма.

— Съжалявам — прекъсна обсъждането агент Фишър, — но не мисля, че количеството на източената кръв или теглото на жертвата приживе имат някакво значение за нас. Искам да разбера как е възможно? Вие сам го казахте, докторе — кръвта не може да е източена от вените. — Тя отново погледна трупа на масата. — Няма порезни рани. Гърлото му не е прерязано. Китките са непокътнати. Как е източил убиецът всичката му кръв?

— Има два проблема с изказването ви, специален агент Фишър — възрази доктор Морган с непоколебим тон.

Тя го изгледа гневно.

— Първо — започна съдебният лекар, — количеството на източената кръв е от изключително важно значение за нас, защото това е причината за смъртта, не асфиксация. Когато тялото загуби повече от четирийсет процента от кръвта си, което с медицински термин се нарича кръвоизлив клас четири, общо взето, играта е свършила — обясни той. — Напрежението върху кръвоносната система на тялото е твърде голямо, за да оцелее. Сърцето вече не може да поддържа кръвното налягане и кръвообращението. Главните органи спират да функционират и жертвата изпада в коматозно състояние, което предшества смъртта. Това състояние е известно като хиповолемичен шок.

— Няма страдание — отбеляза Хънтър.

— Не — потвърди доктор Морган. — Най-лошото, което жертвата изпитва, е тежест в гърдите, когато загубата на кръв принуди сърцето да работи извънредно, за да се опита да снабди с кръв тъканите. И тогава кръвното налягане спада много бързо, и жертвата изпада в коматозното състояние, за което споменах. — Той напълни с въздух белите си дробове и след това се обърна към агент Фишър: — И вторият проблем с изказването ви е, че не съм казал, че кръвта не може да е била източена от вените. Казах, че не мисля, че убиецът е източил кръвта през малкото убождане на лявата ръка на жертвата, и това ни води към единственото друго нараняване на тялото.

— Съдебният лекар посочи убождането на лявото бедро на Тимъти Дейвис.

— Какво? — Фишър изглеждаше още по-озадачена, но този път не беше сама. Гарсия също изглеждаше объркан.

— Недоумението ви е напълно разбираемо — каза доктор Морган с тон, в който липсваше арогантност или неодобрение. — И аз бях озадачен, но трябваше да имам предвид фактите — на тялото на жертвата имаше само две наранявания — убождането на ръката и убождането на крака, нищо друго.

Не виждах как онзи, който е източил всичката кръв на жертвата, би могъл да го направи, забивайки медицинска игла за взимане на кръв в ръката му. Това ми остави само една възможност за избор — раната в крака.

— Добре, но как? — попита агент Уилямс. Вниманието му отново беше насочено върху нараняването на крака на Тимъти Дейвис. — Как е могъл убиецът да източи всичката кръв от тялото на жертвата през една дупчица в крака?

— И аз това се зачудих — призна доктор Морган. — През всичките ми години като патолог не съм виждал такова нещо. Ако жертвата беше обезглавена и оставена с краката нагоре, пак нямаше да бъде източена всичката кръв.

— И какъв е отговорът? Как е успял да го направи убиецът през малка дупка в крака?

— Много хитро и затова се забавих толкова много с аутопсията. Блъсках си главата да разбера как е възможно. Наложи се да ровя в раната на крака и в тялото, за да открия някаква улика… нещо, което да ме насочи в правилната посока.

— И открихте ли нещо?

— Да. — Доктор Морган намести очилата на носа си и направи знак на всички да го последват до другия край на залата за аутопсии, където имаше чертеж на устройството на човешкото тяло, закачен на стената. — Искам обаче да знаете, че това в никакъв случай не е сигурно. Това е само обосновано предположение, като имам предвид убождането и онова, което открих по време на аутопсията. Затова позволете ми да обясня.

Всички погледнаха чертежа, който изобразяваше главните вени и артерии в човешкото тяло.

— Ще трябва да изчакаме токсикологичния анализ, за да разпознаем веществото — започна доктор Морган, — но за да може убиецът да действа, без да се съпротивлява жертвата, е трябвало да го упои. Токсикологичният анализ ще ни каже какво е използвал.

Всички кимнаха.

— А сега за онова, което открих — продължи лекарят. — Убождането на крака е направено много внимателно и професионално, за да стигне директно до лявата външна илиачна вена на жертвата. — Той посочи вената на чертежа. — Сега идва много умната и също толкова трудна част, но ако предположението ми е правилно, убиецът е пъхнал нещо като катетър размер четири и половина в дупчицата на крака до външната илиачна вена на жертвата. Това е сравнително голяма вена, която свързва феморалните вени с обикновените илиачни вени. На нивото на петия лумбален прешлен лявата и дясната обикновени илиачни вени се сливат и се превръщат в коремната куха вена. Докато се приближава до сърцето, става долна куха вена.

На чертежа на стената всичко изглеждаше като една дълга вена, която минаваше от средата на крака чак до сърцето.

— Казано с прости думи, това в общи линии е голяма вена, която влиза и излиза от сърцето — поясни доктор Морган.

— Прилича на главна градска улица, която пресича няколко квартала. Въпреки че остава същата, докато преминава от квартал в квартал, придобива различни имена, това е всичко.

— Той отдръпна ръце от чертежа. — Запознати ли сте всички със системата на долната куха вена?

Хънтър кимна. Всички останали поклатиха глави.

Доктор Морган го погледна с любопитство.

— Чета много, докторе.

— Добре. — Патологът се обърна към другите от групата. — Долната куха вена пренася лишена от кислород кръв от долните части на тялото — крака, гръб, корем и таз — до дясното предсърдие на сърцето и затова убиецът сигурно е използвал дълъг катетър. Много бавно и внимателно е насочил катетъра през вената на жертвата — или вените, защото тя променя името си, както обясних — и към сърцето.

Гарсия и агент Фишър леко потрепериха.

— Отначало си помислих, че убиецът се е нуждаел от някаква помпа, за да изпомпва кръвта от тялото на жертвата — добави доктор Морган.

— А не е ли било така? — попита агент Фишър.

— Да, и това е най-умното от всичко.

— Използвал е най-естествената помпа от всички — каза Хънтър. — Сърцето на жертвата.

— Какво?

Доктор Морган кимна. Изглеждаше смаян от знанията на Хънтър.

— Несъмнено много умна, нестандартна идея — каза лекарят. — Както обясних, когато количеството кръв намалее, сърцето започва да изпомпва по-бързо, изпращайки все повече кръв към катетъра.

— Но щом количеството на кръвта спадне под шейсет процента, както също обяснихте — допълни Гарсия, — играта свършва. Сърцето спира да изпомпва. Тогава как е източил останалата кръв от тялото?

— Страхотен въпрос и единственият начин, за който се сещам, е ръчно. — Патологът отново поведе групата към масата за аутопсии и придружи обясненията си с жестове. — Първа помощ. Сякаш се е опитвал да съживи тялото. Слагаш ръце на гърдите, над сърцето, и натискаш. Едно, две, три, четири… За да източи кръвта от ръцете на жертвата, предполагам, че убиецът ги е вдигнал една по една и е изстискал кръвта от тях обратно към сърцето. Още няколко помпания и готово — напълно обезкръвена жертва.

— Това е абсолютно откачено — каза агент Фишър и поклати глава.

— Може би — съгласи се лекарят. — Но и ефективно, и сериозно умно.