Галерия на мъртвите

77

Хънтър сякаш омагьоса всички в кабинета, защото през следващите пет секунди никой не каза нищо, не помръдна и дори не мигна.

— Какво? — наруши мълчанието агент Фишър, последвана от Гарсия и после от агент Уилямс.

— Какво?

— Какво?

Те си размениха смутени погледи.

— И какво колекционира? — попита агент Фишър.

Преди да отговори, Хънтър си пое дълбоко дъх, защото знаеше колко налудничаво ще прозвучат думите му:

— Редки човешки части.

Изненадата и озадачеността се събраха и образуваха много странно изражение, което се изписа на лицата на всички.

— Редки човешки части? Какво означава това?

— Добре. — Хънтър привлече вниманието им към първата фотография вляво. До нея беше изразът на латински, който убиецът беше изрязал върху гърба на жертвата. — Кристин Ривърс. Първата жертва. Убиецът я е скалпирал и е извадил очите й. А сега, вижте това. — Той извади от дебелата папка личното досие, което ФБР беше съставило за Кристин Ривърс, и го сложи на бюрото, а след това посочи две полета вдясно на първата страница.

Цвят на косата: червен.

Цвят на очите: син.

— Не забравяйте, че това е официалният й профил, затова не говорим за боядисаната яркочервена коса — напомни им Хънтър и посочи снимката на Кристин Ривърс на бюрото.

Косата на Кристин Ривърс, която беше оформена на големи къдрици, беше огненочервена.

— Под яркочервения цвят косата на Кристин Ривърс е била естествено червена — продължи Хънтър.

Той прелисти досието и избра друга снимка на Кристин Ривърс, която я показваше седнала на пейка с две други млади жени. Косата й беше разпусната и падаше няколко сантиметра под раменете й във великолепен оттенък на естествено червено.

— Доколкото ни е известно, тази снимка е направена само няколко дни преди Кристин Ривърс да бъде убита — добави Хънтър.

Гарсия и агент Уилямс все още изглеждаха озадачени, но съдейки по изражението на агент Фишър, Хънтър разбра, че тя схваща за какво става дума.

— Естествено червенокосите жени са по-малко от два процента от населението на света — обясни той.

— А комбинацията от естествено червена коса и сини очи е най-рядката между очи и коса в света — продължи мисълта му агент Фишър и го погледна. — И аз чета много.

— Точно така — потвърди Хънтър. — Комбинацията от червена коса и сини очи присъства в по-малко от нула цяло и пет десети в населението на света. Това е най-рядката комбинация на земята. — Посочи израза на латински, който убиецът беше изрязал върху гърба на Кристин Ривърс.

Pulchritudo in coniunctio — красотата е в комбинацията.

Озадачеността в израженията на лицата на всички се засили.

Хънтър продължи с насъбраната инерция, като посочи втората фотография вляво.

— Нека преминем към втората жертва — каза. — Албърт Грийн.

Снимката, която Хънтър беше сложил на бюрото, беше същата, която агент Уилямс бе показал на детективите в кабинета им, когато се срещнаха за пръв път. На нея възрастният мъж беше вдигнал глава от вестника, който четеше.

— Както знаем всички, убиецът е взел само очите на господин Грийн, нищо повече — продължи Хънтър.

Думите му накараха всички да пристъпят по-близо и да съсредоточат вниманието си върху очите на стареца.

— Има ли нещо особено в тях? — попита Гарсия.

— Има — потвърди Хънтър. — Нещо, което липсва в личното му досие.

— И какво е то? — попита агент Уилямс.

— Нещо на снимката не ви ли се вижда малко странно? — попита Хънтър.

Тримата отново се втренчиха във фотографията на бюрото.

Хънтър зачака.

— Не виждам нищо — пръв отговори агент Уилямс.

Агент Фишър все още се опитваше да забележи нещо.

— Вестникът — подсказа им Хънтър.

Двамата агенти на ФБР веднага насочиха вниманието си към вестника, който държеше Албърт Грийн. Присвиха очи и се опитаха да прочетат заглавията.

Неизвестно защо агент Фишър се помъчи да види датата на първата страница.

Погледът на Гарсия, от друга страна, се стрелкаше между Албърт Грийн и вестника и обратно.

— Няма очила — каза накрая той.

Хънтър кимна одобрително на партньора си.

— Какво? — Агент Фишър не изглеждаше убедена.

— Той не носи очила — повтори Гарсия.

— Албърт Грийн е бил на осемдесет и четири години — каза Хънтър. — Зрението на повечето от нас, дори ако вече носим очила, започва значително да се влошава на възраст около четирийсет и пет години. Влошаването прогресира, докато остаряваме, и очите ни стават все по-слаби. Случаят с Албърт Грийн обаче явно не е бил такъв.

— И разбра това от снимката? — недоверчиво попита агент Фишър. — Той може да е носел лещи.

— Не е носел — отговори Хънтър. — По-рано днес говорих по телефона с дъщеря му. Имал е някои проблеми със здравето, но зрението му никога не се влошило, поне до степента, до която би се очаквало. Албърт Грийн никога не е носил очила. Не се е нуждаел от тях.

— Никога? — Агент Уилямс също не изглеждаше убеден.

— Когато станал на шейсет и пет — разказа Хънтър онова, което му беше казала по телефона дъщерята на Грийн, — тя го накарала насила да отиде на оптик с нея, защото не можела да повярва, че не му трябват очила на тази възраст. Мислела, че той само проявява твърдоглавието си, но се оказало, че не е така. Лекарят се изненадал колко добро е зрението на господин Грийн.

— На шейсет и пет? — попита агент Фишър. — Но Албърт Грийн е бил на осемдесет и четири, когато е бил убит. Зрението му лесно може да се е влошило за деветнайсет години.

— Да, би се очаквало — съгласи се Хънтър, — но явно не е станало така. Дъщерята на господин Грийн ми каза, че след първото посещение при оптик, го карала да ходи на преглед всяка година. — Той поклати глава. — Нищо. Година след година резултатите били едни и същи. Зрението на господин Грийн било стабилно като непревземаема крепост. Преди две години, точно след осемдесет и втория му рожден ден тя го завела в специализирана клиника при офталмолог, не оптик, защото вече не вярвала на резултатите. Започвала да си мисли, че оптиците грешат. След купища прегледи и изследвания офталмологът потвърдил, че зрението на господин Грийн се влошава, но много, много по-бавно, отколкото се смята за нормално. На осемдесет и четири зрението му било като на човек на половината на годините му.

— Но как е възможно? — зачуди се агент Уилямс.

— Там е проблемът — отвърна Хънтър. — Не би трябвало да е така, но в света са регистрирани няколко изолирани случая, в които човешки орган не се състарява с възрастта — очи, черен дроб, слух, сърце. Случаите са редки, но съществуват. Това е вид хипертрофия на нервите и мускулите. Господин Грийн е бил един от тези редки случаи. Очите му са били уникални.

Хънтър посочи израза на латински, който съответстваше на Албърт Грийн — Pulchritudo in oculis aspicientis — „Красотата е в очите на гледащия”.

Агент Фишър започваше да става неспокойна.

— Има и още един детайл — добави Хънтър. — Спомняте ли си какво е работил Албърт Грийн, преди да се пенсионира?

— Портиер — отговори Гарсия. — Бил е нощен портиер през целия си живот, нали така?

— Не през целия си живот — поправи го агент Уилямс. — През последните девет работни години е бил главен оператор в контролната стая с камерите за наблюдение в гимназия „Мейпъл Хилс”.

— Точно така — потвърди Хънтър. — С други думи, бил е наблюдател. По цял ден е наблюдавал учениците чрез камерите.

— Е, и? — Агент Фишър не видя връзката.

— Мамка му! — Агент Уилямс не успя да сдържи забележката си и я изрече на глас.

Агент Фишър стрелна изненадано очи към него. Въпреки че работеше с Лари повече от седем години, тя не си спомняше да го е чувала да псува.

— Това е гледащ, Ерика — поясни той. — Наблюдател.

— Имайки предвид колко много мисъл влага убиецът във всичко, което прави, смятам, че това не е случайно — каза Хънтър. — Красотата е в очите на гледащия. Убиецът не говори ние да видим красотата в онова, което твори, а говори за очите на гледащия.

— Това е абсолютна лудост — рече Гарсия.

— Ами Линда Паркър, жертвата от Лос Анджелис, и Тимъти Дейвис от Тусон? — попита агент Уилямс. — Как се вместват те в тази твоя нова теория за… „колекционер”?

Хънтър задържа погледа си върху всички за няколко секунди.

— С тях нещата стават още по-интересни.