Галерия на мъртвите

101

— Мама няма да дойде да те вземе — каза мъжът, пъхна дистанционното управление в джоба на панталона си и започна да надява ръкавици на ръцете си. — Никой няма да дойде за теб… освен аз.

Може би се дължеше на искреността в тона на гласа му или може би защото момичето долови опасност във всяка негова дума, но когато той стигна до нея и сложи ръка на лявото й рамо, тя загуби контрол. Страхът, който беше започнал като пърхане в стомаха й, бързо се разпространи из цялото й тяло и се изрази в неудържимо треперене, и сълзите, които се бяха събрали в очите й, започнаха да се стичат по бузите й.

Без да може да помръдне, вцепенена от неподправен страх, Хедър се подмокри.

Мъжът я изгледа с отвращение. Заобиколи я и застана пред нея. В същия момент вратата на малката стая, в която се намираха, се отвори и вътре нахлуха петима командос и от „Специални оръжия и тактика” към ФБР.

Въпреки стъписването си мъжът бързо плъзна ръка от рамото към гърлото на момичето и го притисна до себе си.

— Не мърдай! — извикаха едновременно пет гласа и пет щурмови винтовки „М16” се прицелиха в едно и също място от пет квадратни сантиметра на гърдите на мъжа.

— Пусни момичето! — заповяда агент Ричардсън. Гласът му беше спокоен, но изпълнен с решителност.

Мъжът не отговори. Голямата му и силна ръка обхващаше изцяло врата на момичето и пръстите му се срещаха на тила й. Не се нуждаеше от другата си ръка, за да прекърши врата й.

— Пусни момичето — повтори агент Ричардсън. — Всичко свърши. Знаеш, че не можеш да победиш.

— Не съм сигурен — каза мъжът. Очите му се стрелнаха надолу към ръката му и после отново се върнаха на петимата командоси.

Хедър се помъчи да диша през носа, но въздухът срещаше препятствия в ноздрите й и главата й се разтресе от усилието. Сълзите й мокреха ръцете на мъжа.

— Всичко е наред, Хедър — каза агент Ричардсън. Макар че говореше на момичето, погледът му остана прикован в мъжа, който стоеше пред него и я държеше за врата. — Майка ти ни изпрати. Ние работим с нея. Ще те заведем у дома, миличка.

Хедър се опита да каже нещо, но мъжът я стискаше силно за шията и гласните й струни можаха да издадат само един слаб писклив звук.

— Ще прекърша врата й само за част от секундата — каза мъжът, който също се беше втренчил в очите на агент Ричардсън. — Знаеш това, нали?

— Искаш да говорим за изчисления? — отвърна Ричардсън. — Добре, мога да го направя. Ако си бърз като светкавица, ще го сториш може би за една секунда, но ще ти трябват и двете ръце, за да го направиш толкова бързо. Само с една ръка ще са ти необходими още една-две секунди и не забравяй, че пак трябва да бъдеш бърз като светкавица. Проблемът ти е, че всички ние имаме модифицирани щурмови винтовки „М16” с високоскоростни муниции. Това означава, че патронът излита от дулата на оръжията ни със средна скорост три хиляди метра в час. Разстоянието между нашите оръжия и теб е около два метра и половина, плюс-минус няколко сантиметра. Ако включим това в уравнението, ще пресметнем, че всеки един от куршумите ще стигне до гърдите ти за 0,0004 от секундата. Не мога да го сравня с нищо, за да ти дам по-добър пример, защото нищо друго в този свят не се движи толкова бързо. Затова, както вече казах, както и да го погледнеш, ти губиш. Ти и момичето идвате с нас, независимо дали искаш или не. Няма абсолютно никакво съмнение, че момичето ще остане невредимо, но ти имаш избор — невредим или в чувал за трупове — и ти давам три секунди да решиш. Три…

Мъжът видя, че губи битката на погледи.

— Две…

Пръстите на командосите се увиха около спусъците.

— Едно…

Мъжът пусна врата на момичето.