Галерия на мъртвите

95

Мъжът наистина преведе агент Фишър по абсолютно всяка стъпка по пътя, като от време на време й казваше точно какво да направи. Той създаде шума, който стресна агент Уилямс. Мъжът видя през камерите как двамата агенти се приближиха и влязоха в първото заграждение за коне вляво. Когато агент Уилямс отиде до вътрешната врата, която свързваше първото и второто заграждение, мъжът заповяда на агент Фишър да застреля партньора си.

— Какво? — прошепна тя с тих глас.

— Правилно чу, специален агент Фишър. Искам да го застреляш. Не се колебай. Двоумиш ли се, кълна се, ще започна да режа момиченцето ти. Застреляй го. Сега\

— Съжалявам, Лари. Много, много съжалявам.

— За какво? — попита агент Уилямс.

— Застреляй го, иначе малката грозна кучка ще започне да кърви!

— За това. — Ерика натисна два пъти спусъка.

— Добре. А сега се приготви, защото идват другите двама.

Мъжът видя как Хънтър и Гарсия изскочиха от къщата и хукнаха към старата конюшня. Той контролираше отварянето и затварянето на вратите на загражденията, за да ги остави с убеждението, че там има някой друг освен тях. Освен това нареди на агент Фишър какво да каже, когато Хънтър предложи тя и Гарсия заедно да проверят загражденията вдясно.

— Добре — рече мъжът. — Нека очистим първо онзи вдясно. Тръгни след него и го застреляй. Стреляй три пъти, не два. Отивай… сега.

След като агент Фишър изпълни заповедта му, мъжът й каза бързо да се върне в първото заграждение и да чака.

На единия монитор похитителят видя, че Хънтър излезе от едно от загражденията вляво, следвайки звука на изстрелите. Когато Хънтър влезе в третото заграждение, мъжът каза на агент Фишър също да отиде там и да се престори, че току-що е влязла.

Той остана приятно изненадан колко добра актриса е агент Фишър.

— Не си прави труда да го довършваш — каза мъжът, след като Хънтър й заповяда да остане с Гарсия и да извика линейка. — И без това кръвта му ще изтече. Остави го да страда. Нека продължим по-нататък. Да премахнем и последния и ти обещавам, че отново ще видиш дъщеря си.

Мъжът видя, че Хънтър се върна в коридора между двете заграждения и бавно тръгна напред.

— Добре — каза той на агент Фишър. — Отиди в четвъртото заграждение. Ще излезеш зад него. Хайде да приключим с това.

Мъжът чу, че агент Фишър каза на Хънтър да хвърли пистолета си и да го ритне към нея. Когато му каза, че дъщеря й е отвлечена, мъжът отвори широко очи от почуда.

— Какви ги вършиш, специален агент Фишър? По-добре се върни към плана, иначе дъщеря ти ще умре.

— Не — отговори Ерика. — Той заслужава обяснение. Всички заслужаваха.

Мъжът се замисли за част от секундата. Какво от това, ако тя му кажеше защо постъпва така? Ченгето и без това щеше да умре.

— Добре, давай. Излей си душата да ти олекне.

Докато наблюдаваше Хънтър през камерите в копчетата на сакото на агент Фишър, мъжът изпита лошо предчувствие. В ченгето имаше нещо, което го безпокоеше. Хънтър изглеждаше опасен. Много по-опасен от другите двама. Мъжът реши да сложи край на играта веднъж и завинаги.

— Добре. Достатъчно. Искам да го застреляш. Застреляй го сега, иначе ще изнасиля малката кучка и ще я нарежа на парчета, чуваш ли? Застреляй го. Застреляй го сега!

БУМ!