Галерия на мъртвите

45

В продължение на пет секунди Хънтър и Гарсия мълчаливо се втренчиха, без да мигат, в снимката, която държеше агент Фишър. От разстояние, въпреки обезобразеното лице, цветната снимка, на която трупът на Кристин Ривърс се виждаше на фона на нашарени с графити стени и отрупан с боклуци под, приличаше по-скоро на картина в художествена галерия, отколкото на фотография от местопрестъпление. Всъщност липсващите очи и скалпираната глава добавяха зловещ пласт към изображението.

— Мамка му! — Гарсия почувства, че кожата на гърба му настръхна.

Хънтър не каза нищо, но почувства прилив на адреналин във вените си.

— Може би си мислите, че няма начин да получим подобен ефект с второто местопрестъпление — спалнята на Албърт Грийн — каза агент Уилямс, взимайки думата от агент Фишър. — Ако си спомняте, на стените и на пода нямаше нищо. Абсолютно никаква кръв никъде.

Агент Фишър се върна към трите групи снимки, които беше наредила на сгъваемата маса, и избра две други изображения от купчината с местопрестъпленията, които бяха заснети от широк ъгъл и от две различни перспективи и показваха трупа на Албърт Грийн на леглото в спалнята му. Тя отново отдалечи снимките от групата, но ефектът не беше същият като с предишното изображение, което им беше показала. Дори от разстояние, никоя снимка не приличаше на картина. Изглеждаха точно такива, каквито бяха — снимки от местопрестъпление.

— Ефектът определено не е същият, нали? — настоя агент Уилямс.

— Определено не е — съгласи се Гарсия.

— Ами, ако убиецът не е търсил същия ефект? — предположи Хънтър.

— Сякаш четеш мислите ни — с повишен от вълнение тон каза агент Фишър.

— Не следвам мисълта ви — рече Карлос. — Това не би ли противоречало на идеята, че убиецът иска местопрестъпленията му да изглеждат като картини, произведения на изкуството?

— Не непременно — отговори агент Фишър. Самодоволната й усмивка разкриваше какво голямо удоволствие й доставя да поучава детектива. — Ако се замислите, невъзможно е да се пресъздаде едно и също произведение два пъти, но тук не трябва да забравяте, че изкуството е субективно. — Тя намигна на Гарсия, защото много добре знаеше, че именно той го беше казал. — А сега, като имате предвид това, кажете ми какво мислите.

Агент Фишър пак отстъпи няколко крачки назад, спря в средната зона и този път им показа две снимки една до друга. Вляво беше тази, която бяха видели преди минута — местопрестъплението с Кристин Ривърс, а вдясно — една от снимките в общ план на спалнята на Албърт Грийн.

Погледът на Гарсия се стрелна от едната към другата снимка два пъти.

— Занасяш ме — каза той, когато най-после видя за какво става дума. — Двете са пълни противоположности.

— Именно — потвърди агент Фишър. — Все още има надежда за теб, детектив.

Карлос почеса носа си само със средния пръст на дясната си ръка.

Агент Фишър не обърна внимание на жеста.

— Може би за първото си произведение убиецът е избрал място, където не е необходимо да боядисва стените или пода, или нещо друго, защото местоположението, неизползвана барака край реката, вече е имало откаченото „модерно изкуство”, от което се е нуждаел — опаковки от храни, мръсни дрипи, изхвърлени принадлежности за употреба на наркотици, стени, нашарени с графити, и така нататък. И за да го направи свое, трябвало е само да постави централната фигура — трупа на жертвата с обезобразено лице. — Тя посочи разпечатката с идеално оправеното легло в средата на разхвърляна стая и продължи: — След това за второто „произведение” убиецът е преминал от мръсна барака към безупречно чиста стая и от жертва млада жена към старец. Виждате ли? — Агент Фишър не даде време на Гарсия да отговори. — Ако пренебрегнем факта, че това са местопрестъпления, двете „произведения”, както ти каза, са пълни противоположности. Може би това е ефектът, който е търсил убиецът.

Карлос се замисли върху всичко това.

Този път агент Уилямс избра снимка от купчината с местопрестъпленията. Пак в общ план, но от местопрестъплението в Лос Анджелис, на която се виждаше одраното тяло на Линда Паркър върху окървавени чаршафи на фон от стени, с размазана по тях кръв.

— Третото му „произведение” не се нуждае от представяне — каза агентът. — Тук той надминава шоковия фактор, като одира трупа и размазва кръв по стените.

Той даде снимката на агент Фишър, която пак отстъпи няколко крачки назад. Също като снимката от първото местопрестъпление, от разстояние, фотографията в ръката й приличаше на картина от галерия, в която кървавочервеното контрастираше на безупречно белите стени и чаршафи на леглото.

— Но най-хубавото предстои — каза агент Фишър и отново привлече вниманието на Хънтър и Гарсия.