Галерия на мъртвите

47

Частният самолет най-после прекоси невидимата линия, която разделяше Южна Калифорния от Западна Аризона, и звездите, които се открояваха толкова ярко на небето, сякаш придобиха различен блясък, може би по-мъгляв, не толкова изпълнен с живот, като че ли яркостта им изгуби част от силата си, колкото по на изток летяха.

Хънтър и Гарсия чакаха агент Фишър да продължи, но тя не предложи нищо повече.

— Най-хубавото предстои? — подсети я Карлос. — Какво имаше предвид?

— Разрезите, които убиецът прави на гърбовете на жертвите — най-сетне поясни агент Фишър и за да наблегне на думите си, отново насочи вниманието им към снимката, която им беше показала преди малко — онази, на която одраното тяло на Линда Паркър се виждаше на фона на стените с размазана кръв по тях. — Колкото и богат опит да имаш, това несъмнено са едни от най-зловещите местопрестъпления, на които може да попадне един следовател. Всичко тук крещи „жестокост и садизъм”.

Гарсия се подсмихна.

— Не е необходимо да го казваш. Ние бяхме там.

— Въпреки обаче онова, което изглежда — продължи тя, — патологичните доказателства разказват друга история — няма болка… няма страдания… няма мъчения. Смъртта е настъпила бързо и чрез задушаване, в което няма много логика, нито тук, нито с предишните жертви на убиеца.

— Докато не го погледнеш от друга перспектива — добави Хънтър.

— Абсолютно. — Агент Фишър му се усмихна, сякаш двамата споделяха някаква телепатична връзка — Това обяснява защо, въпреки че местопрестъпленията изглеждат жестоки, убиецът всъщност е милостив към жертвите си. Той няма причина да ги наранява или да ги кара да страдат, защото те не го интересуват като хора, а като предмети.

Гарсия направи гримаса на Хънтър, който веднага разгада изражението му — Закъсняла ли е за купона или какво? Обсъдихме всичко това вчера. Тя повтаря всичко, което казах аз.

— Едно е сигурно — продължи Ерика Фишър. — Убиецът не е глупав. Съвсем не. Може и да страда от заблуди, но не е глупав. Той знае, че който и да си, и колкото и богат опит да имаш, или за която и правоприлагаща агенция да работиш… никой нормален човек не би погледнал на тези местопрестъпления по друг начин освен като на садистично извратено шоу.

— Освен ако той не ни каже — рече Карлос, повтаряйки това, което беше казал на капитан Блейк предишния ден.

— Именно. — Агент Фишър очевидно започваше да се вълнува. — Наистина все още има надежда за теб, детектив.

Тя посочи една от снимките с разрезите — Pulchritudo Circumdat Eius, „Красотата я обгражда”, изписано на гърба на Линда Паркър.

— Тук убиецът облива с кръв стените около нея. — Агент Фишър завъртя китки и обърна длани към тавана. — Ако мислим, че убиецът е използвал израза на латински, който е изрязал на гърба на третата жертва, за да ни насочи към неговия възглед за местопрестъплението, логично е да предположим, че той поне се е опитал да направи нещо подобно и с първите две, нали?

Тя посочи втора снимка от групата с разрезите, която показваше гърба на Кристин Ривърс — Pulchritudo in coniunctio.

Гарсия примигна.

— Един момент. Какво означаваше това? — попита той.

— „Красотата е във връзката” — отговори агент Уилямс.

— Или „Красотата е в комбинацията” — обади се Хънтър.

Карлос го погледна.

— Нали си спомняш, че повечето латински думи могат да се преведат с няколко думи на английски? Coniunctio означава връзка, взаимоотношения, комбинация, съюз… Зависи от контекста.

— И именно това пропуснахме — призна агент Уилямс и насочи показалец към Хънтър. — Контекста. Това беше голямата ни грешка. Мислехме, че убиецът е искал да ни каже „Красотата е във връзката”, защото това се вместваше в първоначалната ни версия — роднинската връзка на Кристин Ривърс и директора Кенеди. Решихме, че разрезите са загадъчният начин извършителят да ни каже, че убийството й е отмъщение за нещо, за което той смята за виновен директора Кенеди.

— Но сте сгрешили — обади се Гарсия.

— Да — отговори агент Фишър. — Сега знаем, че убийството й няма нищо общо с отмъщение. Убиецът вероятно няма представа кой е Ейдриън Кенеди. Ако отново анализираме контекста на престъплението, а под контекст имам предвид местопрестъплението като цяло, става ясно, че извършителят е имал предвид „Красотата е в комбинацията”.

— В комбинацията между трупа и бараката — отбеляза Хънтър, който веднага разбра какви ще бъдат заключителните думи на агент Фишър.

Тя се усмихна и взе снимката от местопрестъплението, която показваше само осакатеното тяло на Кристин Ривърс на пода.

— Никоя друга комбинация не би имала смисъл. Вижте това — самото тяло… нищо друго освен гротескно, садистично изображение, нали? — Ерика Фишър взе снимката в общ план, която им беше показала преди малко. — Но в комбинация с изрисуваните с графити стени, мръсния под и всичко останало… вие ми кажете.

Карлос затаи дъх.

— Посланието на убиеца беше загадъчно — продължи агент Фишър, — но щом го разкодирахме и го видяхме в правилния контекст, разбрахме, че представлява само инструкции как той иска да възприемем местопрестъплението… неговото „изкуство”. — Тя отново посочи Хънтър. — Както знаем всички, някои серийни убийци твърдо вярват, че с действията си наистина „правят света по-добро място” или „правят подарък на света”, или някоя друга стара откачена тъпотия. И този вид убийци, макар да се мислят за по-интелигентни от всички останали и се съмняват, че другите могат да видят нещата така, както ги виждат те, въпреки всичките си заблуди, дълбоко в душата си не искат да останат неразбрани. Те искат ние… — Агент Фишър се замисли.

— Не, те искат светът да знае колко са велики. — Тя не искаше да губи инерция и избра едната от двете снимки в общ план от второто местопрестъпление — спалнята на Албърт Грийн. — Трупът на господин Грийн е намерен в собственото му легло, в безупречно чистата му спалня. Няма бъркотия, няма кръв.

Следващата снимка, която показа Ерика Фишър, беше на гърба на Албърт Грийн — Pulchritudo in oculis aspicientis. Тя сложи до нея разпечатката, която бяха видели по-рано — разхвърляно, неоправено легло в средата на стерилна, празна стая.

— „Красотата е в очите на гледащия” — каза агент Фишър.

— Второто му послание представлява инструкции, както и предизвикателство.

— Предизвикателство за какво? — попита Гарсия.

— Да видим красотата в произведението му — отговори вместо нея Хънтър. Тонът му беше спокоен и замислен.

— Именно — съгласи се агент Уилямс. — Смятаме, че този път убиецът ни е предизвикал да видим красотата в творението му. Защо? Защото той приема факта, че ние може би никога няма да видим красотата в произведенията му, в онова, което смята за изкуство. Извършителят приема, че „изкуството” му за друг може да изглежда безсърдечно убийство. „Красотата е в очите на гледащия”. Ние гледаме.

Агент Фишър се обърна към Карлос:

— Ти ни каза, че убиецът се опитва да стигне до нас чрез разрезите и посланията си, помниш ли?

Той кимна.

— И аз мисля, че си прав. Убиецът се опитва да стигне до нас. Опитва се да ни покаже възгледите си. А сега, моля, имайте предвид, че разполагаме само със снимки от местопрестъпления, направени от фотограф-криминалист, чиято единствена грижа е била да документира местопрестъплението, нищо повече. Един художествен фотограф, от друга страна, би потърсил идеалния ъгъл, за да вдъхне живот на… „произведението”. За мен няма съмнение, че Хирурга прави точно това. Той фотографира местопрестъпленията си за собствено удоволствие. Може би дори ги филмира. Той създава своя галерия на мъртвите.