Галерия на мъртвите

70

За да намали до минимум броя на репортерите, когато се стигнеше до пресконференция, един от любимите трикове на ФБР беше съвсем елементарен — да даде официално изявление за медиите, в което да посочи часа и мястото на пресконференцията колкото е възможно по-късно. Колкото по-малко време имаха журналистите да се организират, толкова по-добре. В случая с разследването за Хирурга НЦАНП реши да даде на медиите само два часа предизвестие, което не беше много, като се имаше предвид, че пресконференцията щеше да се състои в бутиков хотел в Тусон, Аризона.

Номерът обаче не мина.

Новината за сериен убиец, който обикаля по улиците на всеки голям американски град, беше достатъчна, за да накара криминалните репортери да подскачат от радост. Новината за сериен убиец, който на практика държи под обсада цялата страна, беше събитие, което се случваше може би само веднъж в живота.

Към седем без петнайсет вечерта стаята за конференции в хотел „Вила в пустинята” беше пълна до краен предел. Навсякъде имаше камери и микрофони. Фотографи и репортери се блъскаха за по-добра позиция още преди на сцената да излезе някой. В стаята неконтролируемо се разнасяха спекулации и армия от гласове се преплитаха и образуваха абсолютно неразбираема мрежа от звуци.

— Еха! — възкликна Гарсия, потрепервайки от шума, когато двамата с Хънтър се смесиха с тълпата, като се вмъкнаха между двама оператори в дъното на стаята. — Това място е по-шумно от неделен рибен пазар. И мирише също толкова лошо.

— Не се тревожи — отговори Хънтър. — Няма да продължи дълго.

Точно в седем часа влязоха агенти Фишър и Уилямс. Когато Ерика се приближи до катедрата с микрофона на малкия подиум, неделният рибен пазар се превърна в неделна църква.

— Добър вечер на всички — започна агент Фишър, която беше облечена с тесен черен панталон, бяла копринена блуза и черно сако. Косата й беше разпусната и падаше на раменете. Гримът й беше лек и професионален, но елегантен. Позата й беше безупречна и излъчваше самоувереност. Не беше необходимо да си детектив, за да се досетиш, че това не е първата й пресконференция.

— Еха, колко е секси — прошепна на приятеля си операторът вдясно от Хънтър. — Тя агент ли е или манекенка? Нямам нищо против да ме огрее.

— Нали знаеш, че има белезници и пистолет? — отвърна приятелят му.

— О, да. Нека ме арестува.

— Аз съм специален агент Ерика Фишър от отдел „Поведенчески анализ” на ФБР — продължи тя и погледна партньора си. — А това е специален агент Лари Уилямс.

Агент Уилямс поздрави присъстващите, като кимна веднъж.

— Бих искала да започна, като кажа, че не сме тук да правим изявление. — Гласът й беше спокоен, но твърд и респектиращ. — Това беше направено в изявлението до медиите, което сте получили днес следобед. Дошли сме да отговорим на някои въпроси.

Тя веднага вдигна ръка, за да спре силното мърморене, което заплашваше да погълне стаята.

— Но има някои основни правила.

Агент Фишър замълча и огледа присъстващите. Пет секунди по-късно настъпи абсолютна тишина.

— Това е важно текущо разследване, което означава, че няма да обсъждаме по какви следи действаме в момента, затова, моля, не си правете труда да питате. Имаме съвсем малко време, затова съм готова да отговарям на въпроси само десет минути. Това е всичко. Не задавайте въпросите си безразборно. Ако искате да ме питате нещо, вдигнете ръка като в училище. Ако ви посоча, имате късмет. Ако не, не започвайте да крещите един през друг. Ако доловя дори намек, че това ще се превърне в цирк, пресконференцията свършва.

— Взимам си думите назад, че искам да ме огрее — каза операторът на приятеля си. — Тя звучи като гадна кучка.

Гарсия дори не се опита да прикрие усмивката си.

— И така — каза агент Фишър от сцената. — Вашите десет минути започват сега.

Вдигнаха се множество ръце. Повечето държаха микрофони с емблемите на Си Ен Ен, Фокс, Ен Би Си, Ес Ен Би Си, Корт ТВ и дори няколко чуждестранни канала като Би Би Си, 9Лайв, Франс4 и още няколко други.

Агент Фишър плъзна поглед по журналистите. Никое от лицата не й беше познато.

— Моля. — Тя посочи привлекателна черноока репортерка, която седеше на четвъртия ред.

— Благодаря. — Репортерката стана и преди да зададе въпроса си, се представи: — Линдзи Купър, Си Би Ес Нюз. В изявлението на ФБР до медиите пише, че досега убиецът е отнел живота на четирима души. Сигурни ли сте в броя им? И защо ФБР не разкрива имената на жертвите?

Мексиканска вълна и възгласи „да” обиколиха стаята.

Агент Фишър изчака залата да утихне.

— Два въпроса в един — изрече. — Вие очевидно имате опит в това.

Всички се засмяха.

— За да отговоря на първия ви въпрос — продължи Ерика Фишър, — сигурни сме сто процента за броя на жертвите досега. Причината да не разкриваме имената им е, че семействата им ни помолиха да не го правим. Ние уважаваме желанието им.

Репортерката се опита да попита още нещо, но агент Фишър бързо посочи друг.

— Вие — каза тя на висок и слаб мъж с бейзболна шапка и кръгли очила с дебели стъкла. — Вие с червената риза там отзад. Какъв е вашият въпрос?

Мъжът стана.

— Алън Къри, „Ел Ей Таймс”. — Той бутна очилата нагоре на носа си. В дясната си ръка държеше разпечатка на изявлението на ФБР за медиите. — Два месеца, четири жертви, четири щата. Освен това изявлението ви за медиите не обещава много. Въпросът ми е елементарен — как очаквате да не предизвикате паника в цялата страна с такава оскъдна информация? Всъщност не ни казвате нищо за убиеца. Не знаем от кого да се пазим или кого да търсим. Какви хора убива този тип — стари, млади, мъже, жени, гейове, хетеросексуални, чернокожи, бели, високи, ниски, руси, чернокоси… Какви? Къде е срещнал четирите жертви — на улицата, в барове, клубове, колежи, паркове, в домовете им… къде? Трябва ли да се притесняваме, когато излизаме нощем или разхождаме кучетата си рано сутринта? Имат ли жертвите някакви общи характеристики, за които трябва да знаем? Изтезавал ли е убиецът жертвите? Какъв е? Възможно ли е да е свенлив и социално непохватен? Има ли признаци, че е интелигентен човек или тъкмо обратното?

Мъжът млъкна и се огледа наоколо. Всички погледи бяха приковани в него.

— Хайде, специален агент Ерика Фишър — продължи той. — Трябва да ни кажете малко повече от това смешно изявление за медиите. — Репортерът вдигна разпечатката в ръката си. — Вие сте от отдел „Поведенчески анализ” от ФБР. Когато става въпрос за серийни убийци, вие би трябвало да сте най-висшият авторитет не само в страната, но и в света. Вие ги изучавате, колекционирате ги, изследвате мозъците им, нали? Два месеца… Сигурно имате екип от криминални психолози, които работят денонощно, за да изготвят профил на убиеца, затова къде е този профил? От какъв човек да се пазим? Ако след повече от осем седмици разследване можете да ни дадете само това изявление, тогава причината може да е само една — най-висшият авторитет в страната няма представа кого търси, нали? Няма профил на убиеца, защото не можете да го съставите.

Агент Фишър веднага вдигна ръка, защото очакваше експлозия от гласове, отправени към нея. Това обаче не се случи. Всички погледи, които преди секунда бяха приковани във високия, слаб мъж, сега се стрелнаха към нея, но никой не каза нищо. Единственият звук, който се чуваше в стаята, беше неспирното щракане на фотоапарати.

— Грешите — отговори агент Фишър. Гласът й беше твърд и спокоен, а самоувереността й — непоклатима. — Да, имаме много подробен профил на убиеца, господин Къри, и причината да не можем да го споделим с вас е, че ако го направим, до утре ще бъде в новините и вестниците, и познайте какво? Серийните убийци също гледат новините. И също четат вестници. — Тя млъкна, за да могат всички да осмислят думите й. — Ако разкрием данните за убиеца сега, това ще му даде възможност да промени методите си, да се приспособи и да се изплъзне от мрежата, която вече е хвърлена и бързо се затваря около него. Не можем да рискуваме това, но мога да ви кажа следното, господин Къри. — Агент Фишър погледна репортера в очите. — Убиецът не е интелигентен, както вие предположихте, не е умен, талантлив, изобретателен, надарен, артистичен или за каквото и друго там да се мисли. Не, той е само един жалък нещастник. Поредният психопат. Някой, който вероятно обвинява обществото за проблемите си. Някой, който, за да компенсира за множеството си комплекси, е решил да си играе на Господ. Дните му обаче са преброени, може да се обзаложите. Ние сме го преценили и…

— Какво прави тя, по дяволите? — попита Гарсия. Очите му се отваряха все по-широко от изумление с всяка дума, която изричаше агент Фишър. — Сякаш иска да го ядоса, и не говоря за репортера.

— Точно това прави — съгласи се Хънтър.

Карлос слуша още няколко секунди.

— Това не е умен ход, нали?

— Не — отговори Робърт, слисан от онова, което правеше на сцената агент Фишър. — Да ядоса убиеца изобщо не е умен ход.