Галерия на мъртвите

28

— Какво? — попита агент Фишър, когато й разрешиха да се върне в кабинета на Хънтър и Гарсия. Имаше такова изражение, сякаш светът се беше преобърнал по време на отсъствието й. — Съвместна операция? — Тя погледна агент Уилямс за помощ, но той само повдигна рамене.

— Точно така, специален агент Фишър — потвърди Кенеди.

— Но, сър, това е абсолютно излишно. Ние контролираме цялото разследване и…

— Специален агент Фишър — отново я прекъсна той. Този път беше ядосан. — Няма да продължаваме да правим това и ако искаш да кажеш молитва да участваш в операцията, по-добре престани с това твое отношение на превъзходство, и го направи веднага. Разбираш ли ме?

Ерика Фишър имаше такъв вид, сякаш се готвеше да издиша огън като ламя.

— Ако чуя, че дори една секунда от разследването е била изложена на риск заради твоето отношение, ще работиш на бюро до края на кариерата си във ФБР. Ясен ли съм?

Агент Фишър огледа Кенеди, агент Уилямс и Хънтър.

— Ясен ли съм, специален агент Фишър? — попита Кенеди.

— Да, сър — кимна тя. — Кристално ясен. Няма да имате проблеми с мен.

Гарсия се накани да подметне някаква саркастична забележка, но Хънтър едва забележимо поклати глава.

— Добре. — Кенеди се обърна към агентите и застана зад бюрото на Хънтър. — Е, след като се споразумяхме, защо не обменим информация какво сме научили досега?

— Това би било добро начало — отбеляза Гарсия.

Кенеди кимна на специален агент Уилямс, който извади синя папка от куфарчето си.

Кенеди отстъпи назад от бюрото, сякаш да даде на всички повече пространство.

— И така — започна агент Уилямс. — Хирурга за пръв път привлече вниманието ни преди около два месеца, по-точно на петнайсети февруари.

— Хирурга? — попита Карлос.

— Това е прякорът, който използва ФБР за този извратеняк — обясни агент Уилямс. — Мисля, че причината е очевидна. — Той посочи дъската със снимките. — Но и без това по-нататък ще стигна дотам.

Агент Уилямс извади от синята папка цветна снимка с размери трийсет на двайсет сантиметра на жена и я сложи на бюрото на Хънтър.

— Първата жертва на Хирурга е Кристин Ривърс, двайсетгодишна студентка в университета „Уейн” в Детройт.

Хънтър, Гарсия и капитан Блейк се приближиха да разгледат снимката. Робърт почувства, че в гърлото му се затяга задушаващ възел. Въпреки че момичето на снимката не изглеждаше на повече от седемнайсет, тя му напомни за професор Трейси Адамс. Нежното й сърцевидно лице беше обрамчено със стилно оформена дълга червена коса. Продълговатите й очи бяха сини и блестяха наивно. Устните й бяха чувствени и с тъмночервено червило. Носът й беше заострен, но изящен, а скулите й бяха изпъкнали и с гладки извивки.

— Госпожица Ривърс е родена и израснала в Хамилтън, Охайо — продължи агент Уилямс. — Там живее семейството й. Приета е да учи право в „Уейн” преди две години. — Той прелисти страница от досието, което четеше. — Живяла е в малък апартамент в покрайнините на територията на университета с две други второкурснички — Сюзан Темпъл, също двайсетгодишна, от Мичиган, и Розана Родригес, двайсет и една годишна от Айова. В нощта на тринайсети февруари или утрото на четиринайсети госпожица Ривърс не се прибрала от работата си на сервитьорка в „Ол-Американ Дайнър” в Спрингуелс Вилидж.

— Спрингуелс Вилидж е на около пет километра от мястото, където е живеела — уточни агент Фишър.

— Обикновено как се е връщала вкъщи? — попита Гарсия. — Пеша ли?

— Не, с автобус — отговори Фишър. — Проверихме записите от камерите за наблюдение на всички автобуси и говорихме с всички шофьори, които са работили по маршрута в онази нощ — нищо. Госпожица Ривърс, изглежда, не се е качила на автобус за дома си.

— В колко часа е приключвала работа? — попита Карлос.

— Закусвалнята затваря в дванайсет и половина след полунощ — отговори агент Уилямс. — Според всички, които са били на работа в онази нощ, госпожица Ривърс си е тръгнала сама десет-петнайсет минути след часа на затваряне. Никой не я е забелязал да говори с някого, нито с клиенти, нито с някой друг, който би я поканил на среща, след като свърши смяната й. Някои колеги отишли да пият бира след работа, но госпожица Ривърс казала, че трябва да се прибере вкъщи, защото имала лекции рано сутринта.

— На какво разстояние е автобусната спирка от закусвалнята?

— На една пряка, и преди да попитате, никъде по пътя няма камери за наблюдение.

Агент Уилямс млъкна и зачака други въпроси. Никой не попита нищо и той продължи да разказва:

— Сутринта трупът на госпожица Ривърс бил открит от детройтската полиция в изоставена дървена барака на брега на река Детройт, недалеч от двора на университета. — Агент Уилямс извади четири снимки от синята папка и ги сложи на бюрото на Хънтър. — Тя е била намерена ето така.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Гарсия.

На лицата на Хънтър и капитан Блейк също се изписа изненада.

— Да, именно, какво е — отвърна агент Уилямс.