Галерия на мъртвите

84

Телефонът на бюрото на Хънтър във временния им кабинет на осмия етаж в сградата на ФБР на булевард „Уилшър” иззвъня точно в двайсет часа без пет минути. В кабинета беше само агент Фишър, която от два часа работеше върху доклад. Тя заби пети в пода, изтласка крака, избута стола си от бюрото и го изпрати към бюрото на Хънтър.

— Специален агент Ерика Фишър — каза, когато вдигна телефона.

Последва секунда мълчание.

— На погрешен дериват ли позвъних? — попита женски глас от другия край на линията.

Агент Фишър веднага разбра кой се обажда — Мишел Кели, шефката на отдел „Киберпрестъпност” на ФБР в Лос Анджелис.

— Здравейте, госпожице Кели — каза Ерика. — Не сте сбъркали. Това е бюрото на детектив Хънтър, но в момента в кабинета съм само аз. Всъщност детективи Хънтър и Гарсия предпочитат да работят в техния кабинет в Главното управление на полицията. Мога ли да ви помогна с нещо? Имате ли новини за нас?

— Да — отговори Мишел.

Думата накара сърцето на Фишър да заблъска като обезумяло в гърдите й.

— Какво ще ни кажете?

— Отне ни доста повече време, отколкото очаквахме — започна Мишел, — но отбелязахме известен напредък.

— Слушам.

— До медицинския картон на Албърт Грийн е проникнато чрез информационната и технологична платформа „Оптум” точно дванайсет дни преди убийството му.

— Отвътре или отвън?

— Отвън — отговори Мишел. — Някой е хакнал системата.

— Можете ли да го проследите?

— Работим по въпроса, но мога да ви кажа едно — който и да е този човек, той не е аматьор. Ориентира се много добре в киберпространството.

Кожата на Ерика настръхна.

— Това обаче не е всичко — продължи Мишел. — До медицинския картон на Тимъти Дейвис също е бил получен достъп отвън. Искате ли да познаете колко дни преди убийството му?

— Дванайсет? — Агент Фишър отвори широко очи, докато изричаше числото.

— Точно така, и ето кое е най-интересното — същото е и със здравния картон на Кристин Ривърс. Проникнато е отвън чрез „Оптум” дванайсет дни преди убийството й. Данните за Линда Паркър не са хакнати.

— Убиецът не се е нуждаел от медицинския й картон, за да събере информация за нея — каза Фишър.

— Както и да е — продължи Мишел. — Дванайсет дни преди всяко убийство. Знаете какво говори това за убиеца, нали?

— Изключително методичен — отговори Ерика.

— Да — съгласи се Мишел. — Вероятно до точката на обсесивно-компулсивно разстройство, което означава, че убиецът не обича да се отклонява от установената практика, и това може да увеличи шансовете ни да го проследим и да го открием.

— И докъде сме стигнали с тази информация?

— Все още пълзим.

— Но сте намерили следа, нали? Имам предвид откритието, че медицинските картони са хакнати отвън и всичко останало.

— По-скоро миризма, отколкото следа — поясни Мишел. — Но да, имаме отправна точка и сме се впуснали след него с всичко, с което разполагаме.