Галерия на мъртвите

18

Националният център за анализ на насилствени престъпления (НЦАНП) беше специализиран отдел на ФБР, замислен през 1981-а и най-после официално създаден през юни 1984-а година. Главната му мисия беше да оказва помощ на правоприлагащите агенции в разследването на необикновени или повтарящи се насилствени престъпления не само на територията на Съединените щати, но и по целия свят. Въпреки че централата му се намираше в прочутата тренировъчна академия на ФБР в Куонтико, Вирджиния, Ейдриън Кенеди, шефът на НЦАНП, координираше повечето разследвания от големия си и удобен кабинет във Вашингтон. Кенеди говореше по телефона с главния прокурор на САЩ, когато без да почука, специален агент Лари Уилямс, един от най-много награждаваните агенти на НЦАНП, отвори вратата и влезе вътре. Следваше го Клеър Паскал, секретарката на Кенеди и отговорник по връзките с обществеността. На лицето й беше изписано изражение на безсилие.

Директорът на НЦАНП отмести очи зад очила с черни рамки към двамата човека на вратата.

— Хирургът се е появил отново — съобщи Уилямс с напрегнат като изражението му тон.

Кенеди задържа погледа си върху Уилямс достатъчно дълго, за да може мозъкът му да обработи тежестта на думите му.

— Извинявай, Лорета — каза по телефона. — Ще ти се обадя след час и нещо. Възникна проблем. — Кенеди затвори и отново насочи вниманието си към специален агент Лари Уилямс.

Ужасно съжалявам, господин директор — каза секретарката, която най-после успя да заеме позиция пред атлетичната фигура на агент Уилямс. — Казах му, че имате важно обаждане, но той изобщо не ме послуша и аз не успях да го спра навреме.

— Не се притеснявай, Клеър — отвърна Кенеди и махна с ръка. — Ще разбера за какво става дума. Благодаря.

Клеър, все още разочарована от представянето си, мълчаливо излезе от кабинета и затвори вратата.

Кенеди махна очилата си и ги сложи върху старинното махагоново бюро. Колкото и просторен и луксозен да беше кабинетът му, Ейдриън Кенеди не беше бюрократ от кариерата.

Веднага след като завърши право, той беше започнал кариерата си във ФБР на доста млада възраст и не след дълго бе показал, че притежава дарбата на водач, съчетани с изключително аналитичен ум и вродена способност да мотивира хората. Тези качества скоро бяха забелязани и Кенеди беше назначен в престижния екип за охрана на американския президент. И тогава той беше приветстван като герой. По време на четвъртата си година с екипа успя да осуети опит за покушение върху живота на президента, като се хвърли на пътя на куршум, несъмнено предназначен за държавния глава. След като Ейдриън Кенеди получи високи почести и награда за храброст и лично благодарствено писмо от президента, директорът на ФБР му предложи да оглави нов отдел, който все още прохождаше в Куонтико — Националният център за анализ на насилствени престъпления. Кенеди обмисля решението си по-малко от един ден и прие предложението.

Четири години по-късно той предложи към НЦАНП да бъде създаден нов отдел — за поведенчески анализ, или ОПА. Мисията му беше и елементарна, и в същото време сложна — да помага в разследванията на някои повтарящи се насилнически престъпления, като използва психология, психоанализа и поведенчески науки. И Ейдриън Кенеди беше директор не само на НЦАНП, но и на Отдела за поведенчески анализ.

— Хирурга? — попита с естествено дрезгавия си глас, който се беше влошил от години на пушене. — Сигурен ли си?

Агент Уилямс пристъпи напред и убедеността му се разколеба за секунда. Той се почеса под брадичката.

— Не сто процента, сър, но много скоро трябва да получим потвърждение.

Кенеди се облегна назад на стола „Честърфийлд” със странични облегалки за главата, сложи лакти на облегалките за ръце и преплете под пред брадичката си. Очите му бяха в забележителен оттенък на синьо — тъмни, но блестящи и изпълнени със знания и опит.

— Нека изясним това, специален агент Уилямс. Ти профуча като торнадо покрай секретарката ми, нахлу в кабинета ми, без да почукаш, като едва не разби вратата, и прекъсна един много важен разговор с главния прокурор на САЩ само за да ми кажеш „може би”?

Уилямс премести тежестта си на другия си крак. Черните му очи отбягваха втренчения поглед на директора.

— Да не си откачил, по дяволите?

— Съжалявам, сър, но е той, знам го. Трябва ни само официално потвърждение.

— И как по-точно „го знаеш”?

Агент Уилямс извади лист хартия от джоба си.

— Към два часа тази сутрин — започна той — в базата-данни на Програмата за залавяне на опасни престъпници е имало официално търсене на убийства, в които извършителят е оставил писмени послания на местопрестъплението. И по-конкретно, послания, написани на латински.

Кенеди все още не изглеждаше убеден.

— И само този факт ти даде правото да нахлуеш в кабинета ми без предизвестие?

— Има и още.

— Искрено се надявам. — Директорът кимна иронично.

— Търсенето не дало попадения — продължи агент Уилямс. — Затова последвало ново търсене — послания, които са изрязани на тялото на жертвата.

Кенеди леко повдигна брадичка.

— Продължавай.

— Още веднъж, и ние знаем защо, базата-данни на Програмата за залавяне на опасни престъпници не показала попадения, затова последвало трето търсене — трупове, намерени със странна комбинация от букви и символи, изрязани на гърба.

Кенеди се напрегна.

— Трябва да е той, сър — настоя агент Уилямс. — Няма друга причина някой да търси в базата-данни на ПЗОП такава информация — послание, на латински, което изглежда като странна комбинация от букви и символи, изрязани на гърба на жертвата. — Той остави за момент Кенеди да вникне в ситуацията. — Знам, че не вярвате на такива случайни съвпадения, сър, но трябва да е той. Не може да е друг.

Кенеди се съгласи, като кимна.

— Добре. Къде е специален агент Фишър?

Уилямс погледна часовника си.

— Пътува насам. Ще отида при нея веднага щом изляза от тук, но имам чувството, че и вие ще искате да дойдете.

Кенеди въздъхна и стана.

— Е, къде отиваме този път?

— В Лос Анджелис, сър.

Кенеди понечи да вдигне телефона на бюрото си, за да каже на секретарката си да отмени ангажиментите му за следващите два дни, когато му хрумна нещо.

— Чакай малко — каза той и вдигна ръка, за да спре Уилямс. — Лос Анджелис, Калифорния?

Уилямс присви очи и погледна директора на НЦАНП.

— Не… знам друг град с такова име, сър.

Бавно устните на Кенеди се разтеглиха в загадъчна усмивка.

Специален агент Уилямс колебливо се озърна назад и след това отново погледна директора.

— Пропуснах ли нещо, сър?

— Ако си прав… ако това наистина е Хирурга, тогава той може да е направил първата си и най-голяма грешка.

— Не следвам мисълта ви, сър.

Кенеди извади мобилния си телефон.

— Ще ти обясня, когато пристигнем в Лос Анджелис.