Галерия на мъртвите

78

Хънтър сложи на бюрото друга снимка, така че да я видят всички — одраното тяло на Линда Паркър, положено върху окървавени чаршафи в спалнята й.

— Както каза доктор Хоув — започна той и посочи ампутациите, които беше извършил убиецът, — въпреки професионалното ниво на ампутациите, ние предположихме, че убиецът е отрязал ръцете и ходилата на Линда Паркър, за да улесни одирането на тялото й, но, изглежда, сме сгрешили.

— Убиецът е искал да вземе ръцете и ходилата й? — попита агент Уилямс. — Защо?

— Късно вчера — обясни Хънтър — нашият оперативен екип завърши съставянето на изключително подробно досие на Линда Паркър, включително детайлна секция за кариерата й на манекенка. Вече знаехме, че тя се е снимала предимно за каталози, нали?

Всички кимнаха.

— Не знаехме обаче, че Линда Паркър е била една от най-търсените манекенки на козметика за ръце и крака в Лос Анджелис и се е снимала за каталози и реклами, разпространявани в целия свят, не само в Съединените щати.

Хънтър извади купчина фотографии от дебелата папка и ги сложи на бюрото.

— Това са само част от снимките, които ни изпратиха от оперативния отдел.

Той прелисти първата партида снимки — серия изображения отблизо, които показваха само ръцете и ходилата на Линда Паркър. Фотографиите рекламираха различни продукти, вариращи от изкуствени нокти до бижута, сандали, лакове за нокти, овлажняващи кремове и други.

— Има причина Линда Паркър да е била една от най-търсените манекенки за този вид реклами — обясни Хънтър. — Ръцете и краката й са били смятани за идеално балансирани и симетрични.

— Идеално балансирани и симетрични? — обади се агент Фишър. — Какво означава това?

— Свързано е с формата, извивките и пропорциите — колко дълги са пръстите на ръцете и краката не само в сравнение един с друг, но и с дланите и ходилата.

— Шегуваш ли се?

— Съвсем не. Както фирмите — производители на облекла, търсят манекени със специфични мерки за определени продукти — обувки и бижута, — така и козметичните компании търсят манекени с най-идеалните ръце, ходила и кожа, които могат да намерят. Само това може да увеличи продажбите с пет до десет процента.

— Признавам, че ръцете й са много привлекателни — отбеляза агент Уилямс, който все още беше насочил вниманието си към снимките, които им показваше Хънтър. — Много изящни.

Следващата серия фотографии, които им показа Хънтър, бяха на лицето и тялото на Линда Паркър отблизо и всичките рекламираха козметични продукти.

— Кожата й също е била смятана за идеална за реклами на козметика — никакви несъвършенства, белези, лунички… нищо. Толкова безупречна, че през последните две години е била на кориците на не по-малко от петнайсет дерматологични списания, не само в страната, но и в чужбина.

Хънтър им показа кориците на петнайсетте списания.

В стаята отново настъпи мълчание.

Хънтър посочи израза, който убиецът беше изрязал на гърба на Линда Паркър.

Pulchritudo Circumdat Eius — Красотата я обгражда.

Гарсия реагира пръв.

— Както кожата, която обгражда тялото й — замислено каза той. — Не стаята, която обгражда трупа й.

— Именно — потвърди Хънтър. — Убиецът е искал кожата й. Искал е ръцете и ходилата й, защото са съвършени.

Той нареди снимките на бюрото.

Погледите на другите се стрелнаха в различни посоки, опитвайки се да обхванат всичко.

— Ако следваме твоя ред на мисли, тогава в кръвта на Тимъти Дейвис трябва да има нещо особено — каза агент Уилямс.

Хънтър сложи на бюрото доклада от аутопсията на Тимъти Дейвис и прелисти на втората страница, където посочи третото вписване отгоре надолу.

Кръвна група: АВ-.

Той извади от дебелата папка досието на Тимъти Дейвис, съставено от ФБР, което агент Брандън беше раздал на всички на летището в Тусон. Информацията, която търсеше, беше на първата страница. Той сложи досието на бюрото, до доклада от аутопсията.

— Името на майката на Тимъти Дейвис е Анжана. — Хънтър сочеше в досието, докато обясняваше. — И въпреки че е родена в Съединените щати, тя е от азиатско-индийски произход. Баща му се казва Терънс и е афроамериканец от дълбокия Юг, роден и израснал в Медисън, Алабама. — Той отново сложи най-отгоре доклада от аутопсията и след това поясни: — АВ-отрицателна е най-рядката кръвна група в света. В Съединените щати по-малко от два процента от населението имат такава кръвна група. Бройката спада значително, когато разделим населението на етнически групи. При афроамериканците процентът е по-малък от нула цяло и три, а при американците от азиатски произход — по-малък от нула цяло и едно. Ако комбинирате двете етнически групи…

Хънтър пак посочи информацията за майката на Тимъти Дейвис — азиатско-индийски произход — и после информацията за баща му — афроамериканец.

— Тук вече говорим за изключително малък брой от населението. По отношение на кръвната група поради генетичното си наследство Тимъти Дейвис е бил един на пет милиона. Във вените му е течала най-рядката от всички кръвни групи в света.

Хънтър посочи израза на латински, който убиецът беше изрязал на гърба на Тимъти Дейвис.

Pulchritudo habitantemin interim — Красотата живее отвътре.

— Изразите не са загатване за местопрестъпленията. Не са инструкции как да гледаме на произведенията му, а директни препратки към онова, което убиецът взима — очи, коса, кожа, ходила, ръце, кръв…

Хънтър се върна към дебелата папка, която беше донесъл.

— Има и още един детайл — каза. — Телефонният разговор между убиеца и Оуен Хендерсън, репортера на свободна практика, на когото се е обадил във Финикс. Всички получихте официалния писмен запис, нали?

— Да.

— Последните думи на убиеца към Оуен Хендерсън по телефона — продължи Хънтър. — След като е обяснил на Оуен как да стигне до дома на Тимъти Дейвис. Отначало не можах да разбера истинското значение на думите му, но сега…

Хънтър сложи на бюрото копие от писмения запис. За да наблегне на доводите си, той беше подчертал някои ключови думи.

Ние живеем във фалшив свят — изкуствен свят, където истинската естествена красота е най-чистата и рядка форма на изкуство. Най-ценната форма на изкуство. Истинската красота не може да бъде изфабрикувана или копирана и по тази причина изчезва, но истинската красота трябва да живее вечно. Аз се грижа за това. Надявам се, че ще можеш да разбереш и да оцениш истинското изкуство.

— Той говори за чиста, истинска, естествена красота — каза Хънтър, след като всички прочетоха записа. — Рядък вид красота, който не може да бъде изфабрикуван или копиран.

— Частите от телата на жертвите — заключи агент Уилямс. Хънтър кимна.

— И убиецът завършва, като казва: „Истинската красота трябва да живее вечно. Аз се грижа за това.” Как мислите, че се грижи за това?

Гарсия и двамата агенти на ФБР си размениха разтревожени погледи.

Хънтър се обърна към Фишър:

— Мисля, че ти си права, Ерика, че убиецът вероятно създава нещо като „галерия на мъртвите”, но не от снимки, които прави на местопрестъпленията. Той създава галерията си от частите на телата на жертвите. За него те са много повече от обикновени трофеи. Те са образци на истинска, рядка красота, която не може да бъде копиран, възпроизведена или наподобена, и единственият начин, по който убиецът може да е сигурен, че тези образци ще живеят вечно, е, като ги съхранява.

Хънтър отново привлече вниманието на останалите към снимките на бюрото.

— Убиецът не създава изкуство. Той го колекционира.