Часът на убиеца

9.

Ник приклекна до мъжа на земята, втория, когото повали точно при входната врата. Претърси джобовете му за портфейл или ключове, или още един пълнител за пистолета.

Бяха празни освен връзка ключове за шевролет. Ник отвори вратата и пристъпи навън. Виждаше хората, които сновяха из страничния двор, както и светлините от фенерите в антрето, които се приближаваха към него.

Побягна и се скри приклекнал зад живия плет. На улицата беше паркиран джип "Шевролет", но нямаше как да стигне до него, без да мине през преследвачите си.

Извади ключовете си от джоба и натисна малкото червено бутонче. След две секунди се чу вой и замигаха светлини – беше активирал алармата на колата си. Фенерите се втурнаха в посока на звука.

– Отзад! – извика някой.

Ник побягна към оградата в предната част на имота, скочи високо и се прехвърли по корем. Озова се в далечния край на ограждението, но се изправи и побягна, накуцвайки. Приближи се към шофьорската врата на джипа, мушна ключа в ключалката и отвори, нарочно не използва дистанционното, за да не се включат светлините и да не се чуе дезактивирането на алармата, което щеше да го издаде.

Скочи вътре и запали. Двигателят се събуди с ръмжене и той потегли, а междувременно фенерите се бяха насочили в тази посока. Свали прозореца и почувства прохладата на нощния въздух, която пресуши потта по врата му и кръвта по кожата.

Два леви завоя по малките улички. Десен завой. Магистрала. Двулентов път без фарове. Улица на дупки.

Опита се да включи телефона си, но той беше съсипан – екранът се беше счупил, докато прескачаше оградата.

Провери в огледалото. Беше чисто поне за момента.

А сега какво?

Оръжието на убийството бе неговият нож. Отпечатъците му бяха по цялото местопрестъпление.

Никъде не беше безопасно.