Часът на убиеца

39.

Спряха и слязоха от колата. Ник нагази в тревата и пое по пътеката към реката, а Джеф го последва.

Слънцето се беше спуснало ниско в небето, скрито зад дърветата.

Ник имаше нужда от открито пространство. С всяко вдишване вкусваше свежия въздух, който идваше от водата и от горите на остров Рузвелт.

Спусна се към брега и погледна надолу към някаква постройка от загниващи дървени греди. Беше останала от някогашните шлюзове и канали, воден портал в близост до мястото, където Рок Крийк се вливаше в Потомак.

Обърна се и погледна към комплекса "Уотъргейт", който се извисяваше над улицата. С Карън идваха тук на разходка и пикник до навеса с лодките, като вземаха по един сандвич от италианския магазин в "Арлингтън". Тя му спомена, че тъкмо тези руини са дали името на сградата. Някога отдавна извитите фасади, фонтаните и странните бетонни зъби между балконите са били нечия идея за бъдещето, но сега, в този сив залез, зданието изглеждаше просто остаряло и тежко.

Джеф беше застанал на няколко крачки от лявата му страна и бавно оглеждаше горите, покриващи брега на реката откъм Вирджиния, моста "Кий", стръмнините, каменистите островчета нагоре по течението. Трите сестри, както ги наричаха заради трите гранитни скали. Ниско над моста прелетя ястреб и изчезна сред дърветата на отсрещния бряг.

Ако гледа просто така, човек лесно би могъл да забрави за миг, че се намира насред столичния град.

Джеф се обърна към него.

– Какъв е следващият ти ход?

Ник хвърли поглед към пътеката, по която дойдоха. Две жени минаваха оттам. Заговори тихо:

– Трябва ми адвокат, но са ми нужни повече доказателства за случилото се в действителност, преди изобщо да си помисля да се предам.

– С какво разполагаш?

Ник имаше няколко насоки – регистрационен номер, името на Али Уолдрон и нейна снимка. Можеше да насочи полицията и към Хопкинс. Но при всички доказателства срещу него, му трябваше много повече.

– Недостатъчно – отговори.

– Искаш ли да споделиш с мен, приятелю?

– Не. За твое добро, Джеф.

Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре.

– Ник, всичко говори срещу теб.

– Ако го бях убил, щях да свърша много по-добра работа.

Джеф стисна очи.

– Не започвай с това, ако ще говориш с ченгетата, става ли? И без това ще ти е трудно да убедиш когото и да било без сериозни доказателства.

– Знам. Добрали са се до всичко, с което разполагам. Сейфът в работата. Компютрите ми. – Замисли се за онези съобщения, които някой беше нагласил в пощата. Знаеха дори маниера ми на говорене: "Никой не е в безопасност". – Сякаш са вътре в проклетата ми глава.

– Как смяташ да процедираш? – попита Джеф.

Ник скръсти ръце.

– Ти си най-добрият в тази игра – продължи Джеф. – Постави се на мястото на човека, който стои зад това, независимо кой е. Влез в ролята.

Ник се загледа във водата.

– Някой близък – каза. Той би използвал вътрешен човек, някой, на когото би имал доверие, някой с достъп.

– Кой например?

Ник се залюля наляво-надясно, а умът му заработи на бързи обороти. Сети се за Карън. Беше странно, че тя познава всички играчи в тази ситуация. Беше тяхна съученичка и състудентка. Дори бе възможно да е присъствала на купона, на който е умряла жената, абсолютно възможно. Отхвърли тази мисъл, чувстваше се зле само от представата, че би могла да има нещо общо. От стреса и безсънието вече му се привиждаха несъществуващи неща. Нямаше да поема по този път.

– Слушай – каза Ник, – не искаш да знаеш подробностите. Мисля, че това е причината да ме натопят така. Открих информация, че много сериозни хора се опитват да опазят една тайна.

– Да си ме виждал някога изплашен?

– Не. И това е част от проблема. Не ми трябваш побеснял заради цялата тази история. Не се тревожи за причините. Аз ще се оправя с това.

– Какво тогава мога да направя?

– Трябва да намеря една жена. Имам телефона ѝ. Тя е единствената реална връзка между мен и хората, които ме натопиха. Дали е възможно да намерим местонахождението ѝ по телефонния номер? Исках да проверя дали е възможно проследяването, преди да ѝ се обадя.

Джеф присви очи.

– Не. Това са полицейски хватки. Има хора, на които да платиш. Частни следователи, поръчители. Имат достъп до брокери на информация, които купуват всичко от мобилните оператори. Биха намерили когото и да било срещу подходящото заплащане.

А това означаваше Джеф да наруши една дузина закони.

– Не искам и ти да се окажеш под ножа.

– Намери си адвокат и ме наеми през него. Ще свърша работата срещу долар и всичко ще е конфиденциално. Искам да ти помогна.

– Познаваш ли някой добър? Ако ще водя тази битка, има вероятност да се изправя пред много сериозни хора. Трябва ми силен играч, някой, който да може да дърпа конците на бойното поле, медиите, политиката, някой, който познава мръсните ризи и кой кого се опитва да прецака.

Джеф се замисли за момент.

– Елсбъри.

– Познаваш Греъм Елсбъри? – Беше ярка звезда на небосклона на властта във Вашингтон, парашутът, който дърпаш, когато си затънал насред застрашаващ кариерата ти скандал. Всичките му клиенти бяха конгресмени, известни личности и сериозни бизнесмени.

– Работя много за него. Но той е висока топка за теб. Ще имаш нужда от много зелено.

– Можеш ли да го уредиш бързо?

– За теб със сигурност. Но гледай да не се показваш дотогава. Той ще знае кога е подходящият момент да се обърнеш към полицията и как точно да стане.

– Мислиш ли, че мога да имам доверие на полицията?

– Той ще те насочи към правилните хора. Щом този, който те е натопил, може да убие директор на ЦРУ, значи има свои кадри в полицията. Не знам. Не бих се доверил на никого или нищо, докато не измислим начин да се обърнем към правораздаването през Елсбъри. Той е на толкова високо ниво, че няма да посмеят да очистят негов клиент в пандиза.

Ник си го представи. Убийство в затвора. Увиснал от решетките. Мистериозно подхлъзване и падане, той – проснат със счупен врат до общата тоалетна чиния.

– Съжалявам, човече – каза Джеф. – Не искам да те баламосвам с оптимистични теории. Положението е лошо.

– Оценявам го.

Нямаше нужда от рамо, на което да си поплаче. Това не беше присъщо на Джеф. В неговия стил беше да търси отговори и да действа – точно това, от което се нуждаеше Ник.

– Какво друго мога да направя?

– Уреди ми среща с Елсбъри. Ако е възможно да го направиш, без да споменаваш името ми, би било още по-добре. Просто кажи, че е за твой приятел или нещо подобно. Ще разполагам с повече, докато дойде време да се видим.

– Оръжие? Пари? Място, където да се покриеш? Само кажи.

– Добре съм.

– Ник, нека…

– Добре съм, човече. И без това ми помагаш страшно много. Сега ме остави някъде до офиса си.

– Добре.

Ник се загледа на юг, покрай "Уотъргейт" и Кенеди Център, омагьосан от течението на реката, която се разливаше като живак към монументите.

– Този град – обади се Джеф – понякога те кара да изпитваш носталгия към Багдад.