Часът на убиеца

26.

Докато чакаше пред вратата, Ник имаше чувството, че на шията му виси табелка с надпис "виновен". Но рискът си струваше. Тази жена може би знаеше къде би могъл да намери Александра или Али, или каквото и да беше следващото име, което щеше да използва, а той не можеше да остави въпросите си без отговори.

Имаше дузина оправдания, дузина роли, които можеше да изиграе. Докато ги обмисляше, всичките му се струваха твърде измислени, твърде неправдоподобни.

Повечето хора търсеха очевидното. Повечето хора бяха срамежливи и почтителни спрямо всякакви знаци на авторитет и приемаха това, което виждат, за чиста монета.

Ник беше мъж със сурова външност, облечен в яке. Карън все се шегуваше с него, когато той неволно заемаше старите си пози на бодигард – ръце, готови на кръста, очите – безспирно търсещи нещо. Преспокойно можеше да използва това.

Жената отвори вратата на трийсетина сантиметра.

– Да?

Той зачака да я осени чувството, че го е виждала, да се развика – какъвто и да било знак, че го разпознава като човека, току-що излязъл от нейния апартамент.

– Тук съм да взема Али – обясни той. Стоеше далеч от вратата, не искаше да я плаши.

Вече беше намислил следващите си реплики – че е шофьор на повикване, но тя не си направи труда да задава повече въпроси.

При споменаването на Али сякаш се ядоса.

– Няма я.

– Трябваше да я взема. Знаете ли къде е?

Котката промуши глава през отвора на вратата, вдигна очи към него и замърка. Клара го огледа вече по-строго.

– Не. А и не искам да знам.

– По дяволите. Номерът, който са ми дали, не работи. Имате ли някаква представа къде да я открия?

Тя се отдръпна в апартамента, постави ръка на топката на вратата и стесни отвора.

– Вие сте един от тях, нали?

– От кои? – попита той.

Тя поклати глава и се навъси презрително.

– За кого работи тя? Какво е всичко това?

– Извинете. Не съм сигурен за какво говорите.

– Влиза, излиза по всяко време на денонощието, то не бяха черни джипове, то не бяха тъмни стъкла или типове като вас. В какво се е забъркала?

Явно знаеше точно колкото и той. Когато не ѝ отговори, тя се засмя отегчено.

– Ако я намерите, кажете ѝ да забрави номера ми.

После захлопна и заключи вратата.