Часът на убиеца

82.

Дейвид Блейкли отвори дъбовата врата на вилата си.

Отпред стоеше Алън Амблър.

– Заповядай, влез ^_ покани го Дейвид и с жест му посочи мраморното фоайе. Обикновено не отваряше сам вратата, но тази вечер беше освободил персонала на къщата. Днешният разговор трябваше да се проведе в тесен кръг.

Първият етаж представляваше просторно отворено пространство със зашеметяващи гледки към планините, които обграждаха комплекса от всички страни. Приличаше повече на курортен хотел на някой частен клуб, отколкото на частен дом. От високите тавани се спускаха модерни полилеи и изпълваха пространството с мека жълто-оранжева светлина.

Свърнаха по страничния коридор, а при тях излезе Сам Макдона да ги посрещне.

Дейвид въведе двамата мъже в библиотеката, цялата в светло дърво и оригинали на Алвар Алто ^{[финландски архитект и дизайнер на мебели, един от пионерите на скандинавския модернизъм]}, и ги остави да си говорят, докато той отиде до бара за квинта от семейната резерва на изба "Папи". Сряза фолиото на бутилката с петцифрена цена. Тази вечер празнуваха. Наля три чаши и се присъедини към Сам и Алън в дневната.

Наблюдаваше как Амблър се привежда все повече напред, сантиметър по сантиметър, докато Сам се обляга назад във фотьойла. Това беше финалното прослушване на Сам за президентския пост, а той изглеждаше спокоен, сякаш беше седнал на дивана вкъщи пред телевизора.

Вторият телефон на Дейвид започна да вибрира в джоба му. Той го заглуши, а после погледна екрана с едно око. Изправи се и излезе от стаята. Очакваше това обаждане.

Тръгна към задната част на къщата и приближи телефона до ухото си.