Часът на убиеца

85.

Дейвид пресече задната веранда на главната къща. Не обърна внимание на вятъра, който се носеше надолу по хълмовете и проникваше през вълната на сакото му, защото гледаше внимателно задния вход на имението.

Черен "Събърбън" навлезе в двора и се насочи към къщата за гости. Дейвид събираше всички тук на едно място. Всички, които знаеха истината, бяха при него и щеше да ги използва, за да притисне Ник Авъроуз.

Още тази вечер можеше да сложи край на цялата тази глупост. Имотът беше сигурен, отдалечен, добре охраняван и напълно под негов контрол. Затова доведе Сам Макдона тук. Сега пристигаше и Джеф Търнър. Беше приятел на Ник Авъроуз от десетилетия. Можеше да предвижда ходовете му, да му противодейства, да си играе с психиката му.

Но Дейвид не доведе Сам тук само за негова безопасност. Направи го и за своя собствена безопасност. Сам се опита да действа срещу него с онова устройство, предвидима и разбираема паника, но все пак заплаха.

Искаше да е тук при него тази вечер под наблюдение. Искаше Сам да е наблизо и да финализира плана на място, където и двамата ще бъдат еднакво уязвими, така че да не може да зареже Дейвид, насаден на пачите яйца. По този начин щяха да подновят безмълвното споразумение отпреди двайсет и пет години.

Дейвид погледа как един от пазачите патрулира покрай оградата и се прибра вътре. Отиде в библиотеката, където говореха Амблър и Сам, и тихо затвори вратата зад себе си. Сам му се усмихна над рамото на Амблър, когато застана до стената.

– И един последен въпрос, Сам – каза Амблър. – Животът ти ще се наблюдава под микроскоп. Има ли нещо, което трябва да ми споделиш? Нещо, което би могло да излезе по време на кампанията и за което трябва да се подготвим? Предпочитам да го знам отсега, а не да го научавам от първата страница на "Таймс".

Сам се замисли за миг, стиснал устни, а после поклати глава.

– Аз съм отворена книга.

Амблър въздъхна облекчено.

– Чудесно. Няма да повярваш какви глупости ми се налага да чувам.

Двамата се изправиха, беше ясно, че разговорът отива към своя край. Амблър остана седнал, а Сам се насочи към вратата.

– Взе ли изпита? – попита Дейвид.

Амблър се усмихна широко.

– Трябва да тръгвам. Ще се наложи да се обадя тук и там от колата, но мисля, че сме в отлична позиция.

– Ще те изпратя – каза Дейвид. Двамата с Алън тръгнаха през фоайето, а Сам остана в библиотеката.

– Е? – попита Дейвид.

– Мисля, че ще ти се получи. Трябва да проверя пулса още на един-двама души, но аз съм изцяло в играта. Ще ти се обадя пак след около половин час и ще ти съобщя присъдата на целия комитет.

– Ако трябва да предположиш?

– Спокоен съм. Започни да обмисляш най-добрия начин да обявим официално кандидатурата му.