Часът на убиеца

103.

Щом прозвучаха изстрелите и Дейвид Блейкли падна, Ник Авъроуз се изправи и направи три дълги нестабилни крачки към салона. Пистолетът си беше там, върху ресните на килима. Ник се хвърли към него с лявата си ръка, когато чу стъпките на Сам Макдона, които приближаваха тежко. Ник сключи пръсти върху грапавата дръжка на пистолета и се обърна.

Сам спря на средата на коридора и притисна глава с юмруци, докато още стискаше оръжието в десния. Приличаше на дете, което си запушва ушите заради ужасен шум. Стисна очи. Мускулите на ръцете му се напрегнаха, цялото му тяло се разтърси, когато от гърлото му се изтръгна глух звук.

Сриваше се. Ник не сваляше пистолета от него, държеше го в лявата ръка, по-слабата му страна. Можеше вече да го е убил. Но стига толкова смърт. Сега искаше истината.

Сам пое дълбоко дъх и бавно пусна ръце до тялото си. Притихна, връщайки си самообладанието. Отвори очи и се обърна към Ник.

– Сам – започна той. – Можеш да сложиш край на всичко това.

Сам погледна надолу към пистолета в ръката си.

– Всичко ще излезе наяве, Сам. Не усложнявай нещата. Просто го пусни. Ти не си такъв.

– Сега вече съм – отвърна Сам с глас, лишен от всякакви чувства. Ник забеляза, че стиска пистолета по-здраво. Насочи го към него.

– Сам, недей! – извика Ник, но не му оставаше друго и дръпна спусъка два пъти. Сам падна по гръб и се удари в мрамора. Ник усети, че подът се тресе, и тръгна към мъжа, без да отмества дулото от него. Изрита пистолета от протегнатата ръка на сенатора.

Погледна надолу към очите на Сам, отворени, но невиждащи, с изгасваща светлина.