Часът на убиеца

97.

– Насам – каза Джеф, като ги пазеше отляво, докато с другите охранители се движеха с бърза крачка към къщата за гости. Прикриваха Дейвид и Сам в каре: четирима мъже, всичките въоръжени, достатъчно близо един до друг, за да поемат куршум вместо клиентите си.

Джеф погледна нагоре към прозорците на къщата, когато част от резервното захранване започна да работи. Дилия и Карън бяха на сигурно място в стаите от източната страна, на втория и на третия етаж. Щеше да скрие Сам и Дейвид в апартаментите в противоположния край, докато хората му не хванеха Авъроуз.

Доближи картата си до страничния вход. Беше една от трите точки за достъп, подсилени със стоманени врати. Прозорците бяха бронирани.

– Изток, юг, север – нареди той, посочвайки поред пазачите. Всеки от тях щеше да поеме по един вход. – И ми предайте картите си за достъп.

– Какво? Защо?

– Ако ви убие, не искам да получи наготово възможност да влезе.

Джеф протегна ръка и размърда пръсти. Тримата мъже се подчиниха.

– Ако поискате да влезете, обадете се по радиостанцията. Паролата за опасност е "всичко е наред, просто чудесно". Чуя ли тези думи точно в този ред, ще знам, че сте заложници, така че много внимавайте какво говорите. А сега по места.

Джеф прокара картата си и влезе заднишком в къщата за гости, оглеждайки терена с изваден пистолет. Накрая затръшна вратата и заключи.