Часът на убиеца

22.

Ник потегли, а после паркира малко по-надолу по улицата, наблюдавайки къщата. Искаше да се увери, че никой няма да дойде да го търси, докато Карън си е вкъщи.

Вдигна смартфона и набра Дилия по сигурната линия.

– Ник?

– Какво има?

– Александра Харт. Имам регистрационния ѝ номер.

– Как успя да я намериш?

– Беше прав за камерите. Жената от пекарната ми позволи да прегледам записите им. Успях да видя регистрационната табела на колата на Харт и доста прилична снимка на нея самата.

– Мисля, че ти казах да не си показваш много носа.

– Ходих за бисквитки и просто ми хрумна.

Ник се усмихна. Всички в квартала обичаха Дилия. Пекарната държеше едно етиопско семейство и правеше някои от най-вкусните италиански сладкиши, които беше опитвал.

– Би трябвало да успееш да влезеш в обществената база данни и да потърсиш номера – каза той. – Така ще имаме адрес и име.

– Захващам се. Ще те държа в течение.

– Благодаря.

Ник видя как Карън излиза до колата си. Тя потегли и се отправи в обратната посока. Погледна за последен път къщата и пътеката пред входната врата, по която Ема дойде при него.

Сега Ник поне разбираше връзката между себе си и Малкълм Уайдънър. И двамата са познавали Ема. Може би се е обърнала за помощ и към Уайдънър. Може да му е споделила повече, отколкото каза на Ник. Може би това беше причината някой да поиска да се отърве от Ник и от Уайдънър наведнъж. По някакъв начин и двамата са били твърде близо до тайната, която Ема е пазила. Имаше още дузина възможности, разбира се, но и това беше начало.

Дилия му звънна отново след няколко минути и му продиктува адрес в "Капитол Хил".

– Ще продължа да търся – каза тя – и ще се опитам да намеря истинското ѝ име въз основа на тази информация. Ти какво правиш?

Ник вече беше потеглил.

– Ще намина да кажа "здрасти".