Часът на убиеца

83.

Джеф седеше на пасажерската седалка на джипа, докато караха на северозапад от града. Погледна през рамо към Сингх, който се беше настанил отзад до отпуснатото тяло на Дилия.

Гърдите ѝ се повдигаха и спускаха, потънали в дълбок изкуствен сън.

– Стабилна ли е? – попита.

– Засега. Куршумът е минал през гръдния ѝ мускул. Не е влязъл в кухината.

Джеф вдигна обезопасения телефон и се обади на Блейкли.

– Къде е Авъроуз? ^_ попита Дейвид.

– Избяга.

Студено мълчание.

Джеф погледна към Дилия и ръждивата кръв по превръзката под рамото ѝ.

– Но Дилия Тайран е при нас – продължи той.

Щеше да е по-чисто просто да я елиминират – колкото по-малко хора във външния свят знаеха истината, толкова по-добре, – но имаше вероятност да им потрябва като средство за изнудване на Ник.

– Доведи я тук.

– Сигурен ли си?

– Близка ли е с Авъроуз?

– Като член на семейството е.

– Би ли дал живота си за нейния?

– Без да се замисли.

– Тогава ще я използваме, за да го контролираме.

– Али и Карън там ли са?

– На път. Останалите ги водят.

Джеф беше предал Карън на двама от хората си след засадата, за да може да последва Ник. Каза ѝ, че трябва да остане с тях, че е просто начин да я пазят поне известно време.

– При нас са всички, които знаят, без Авъроуз – обобщи Дейвид.

– В къщата за гости ли?

– Да. Скрий я от поглед и влезте през задния вход. На път съм да приключа тази история и не мога да допусна повече половинчата работа.