Часът на убиеца

5.

Сега Ник стоеше над тялото на Уайдънър на последния етаж на същия този дом, а в него напираха гняв и съжаление в еднаква степен. Присъствието на смъртта сякаш изпълваше стаята и се носеше из въздуха като дим.

Вдигна телефона на бюрото. Нямаше сигнал. Мобилният му също още беше извън обхват. През прозореца чу шумолене някъде от страничния двор, след което едва доловими стъпки в коридора.

Прекоси кабинета безшумно и се втурна към вратата.

Видя застигащия го удар като размазано петно с периферното зрение. Мъжът, притиснал гръб към стената до вратата, изстреля ръката си към лицето на Ник.

Беше синя. Хирургическа ръкавица. Ник спря, отмести торса си назад като човек, подхлъзнал се върху гладък лед, и ръкавицата мина на сантиметри от челюстта му.

Той сграбчи китката и заби пръстите си между лакътната и лъчевата кост, там, където минаваха нервите.

Бърз и яростен юмрук от свободната ръка на мъжа се стовари върху слепоочието на Ник, но той успя да се задържи прав, стисна силно ръката и дръпна мъжа към пода.

Нападателят се приведе встрани в опит да се освободи от натиска върху ставата и Ник успя да го събори. Онзи се стовари, гърчейки се на пода, а Ник пусна китката му и го изрита здравата в стомаха и в главата.

Мъжът се подпря на една ръка и придърпа краката си под тялото, но докато се изправяше, лицето му се отпусна. Ник забеляза някакво вещество, размазано по бузите и устните му, което приличаше на петролено желе.

Нападателят сведе очи към ръкавицата си, която беше покрита със същото мазило, след което падна ничком. Не помръдна, дори не се опита да се предпази от удара.

Ник се приближи към мъжа и грабна пистолета от кобура му. Никаква реакция. Беше се опитал да уцели Ник с веществото от ръкавицата. Явно представляваше някакъв паралитик.

Ник провери пистолета. Беше зареден. Цял пълнител. Тръгна внимателно по коридора, после изведнъж замръзна. Долови отваряне и затваряне на врати в предната и в задната част на къщата.

Насочи се към задното стълбище, но чу, че идват още хора.

Върна се отново в кабинета на Уайдънър. Беше в капан. Този с ръкавицата беше само първият от много. Останалите долу сякаш запушваха изходите и усукваха примка около Ник, блокирайки всяка възможност за бягство.

Заслепи ги. Мракът ти е нужен.

Прокара острието на ножа през кабела на настолната лампа. Изскочи синя искра и стаята потъна в тъмнина. Металният нож предизвика късо съединение в кабелите и задейства прекъсвача. На това се беше и надявал. В коридора също се възцари мрак. Явно един прекъсвач покриваше цялото крило.

Изненадай ги. Излез им в гръб. С нож в ръка се приближи към прозореца и забеляза силует, който прекосяваше двора, затова се насочи към отсрещната страна на стаята. Там имаше капандура, а в края ѝ – кръгъл прозорец, който гледаше към козирката на покрива. Беше нависоко, а от двете страни се спускаха стръмни плочи, но се виждаше изход – по ръба и надолу до парника, а след това около три метра и половина спускане до ливадата в задния двор.

Мозъкът му работеше хладнокръвно и методично, съсредоточен върху всеки ход, всяка следваща стъпка, без паника и шок.

Потърси резе, за да отвори прозореца, но не намери. Замахна с лакът и го стовари в дограмата. Стъклото се пръсна, а ръката му бе пронизана от болка. Той я потисна, докато нощният въздух нахлуваше вътре.