Часът на убиеца

6.

Грей прекоси антрето в дома на Малкълм Уайдънър, спокоен насред цялото насилие. Мъже с извадени пистолети го следваха като глутница кучета.

Първият им нападател беше сложил край на Уайдънър бързо и чисто. Беше най-добрият в тайните операции и затова го изпратиха напред. Сега на Грей му трябваше само Ник Авъроуз, по-скоро трупът му, в същата тази къща, за да се получи историята цялостна. Бяха го обградили и блокирали всички изходи.

Някъде горе се разби стъкло и след като проследи посоката на шума, тялото му се напрегна. Хукна по стълбите. Тръгна по коридора, държейки фенерчето до пистолета си, и започна да проверява всяка стая и всеки ъгъл, покрай които минаваше. Мъжете се разпръснаха да търсят Ник и се приближаваха все повече до кабинета на Уайдънър.

Грей влезе вътре. Фенерчетата осветиха тялото на директора и кръвта със следи от пръсти, оставени в нея.

В стаята нахлуваше струя въздух и те забелязаха кръглия прозорец, чието стъкло беше разбито.

Грей се приближи към него, надникна навън и видя блещукащите по покрива парченца.

– Измъкнал се е – обади се заместникът му, гледайки надолу към двора.

– Върви.

Грей кимна към прозореца. Мъжът се промуши през процепа, а счупените стъкла захрущяха под краката му. Той изсъска от болка, но не каза нищо.

Грей се приближи до бюрото с фенерчето си и погледна към тялото на Уайдънър. Ножът липсваше. Това беше само първото от доказателствата, които му трябваха, за да завърши сценария. Имаше още много. Но също така му беше необходим Ник Авъроуз, който бяга въоръжен.

Трябваше да го залови, преди да успее да прескочи оградата.