Часът на убиеца

104.

Ник се качи по стълбите на втория етаж. Дейвид и Сам бяха мъртви. Отнемането на живот, колкото и оправдано, дори сред целия този шум и дим, го караше да се чувства, сякаш стои сам в празна църква.

Трябваше да намери останалите и да се махнат. Застана на стълбищната площадка и видя тялото на Джеф, отпуснато до стената. Гледката изпълни Ник с мрачно задоволство, примесено с погнуса, защото цялата поквара и насилие на това място го смазваше.

Мина покрай Джеф, без да спира, впил очи във вратата в края на коридора, откъдето чу виковете за помощ на Дилия. Беше отворена. Някой е разбил бравата, за да отключи. Вдигна пистолета и тръгна натам. Когато се приближи на около три метра и половина, забеляза две фигури, които се движеха вътре и които сега се обърнаха към него.

Карън стоеше до Дилия, а здравата ръка на Дилия я прегръщаше през врата. Дясното рамо на Карън се беше свело леко надолу. Изглеждаше ранена. Ник свали пистолета и побягна към тях.

– Ник – възкликна тя. – Толкова съжалявам. Джеф каза, че ще те скрие на сигурно място, че е опасно да ходя в онзи парк сама. Каза, че ако продължиш да бягаш, могат да те убият. След посещението на ФБР и всичко, което се случваше, му повярвах. Боже, Ник, не знаех.

Ужасът, който притискаше гръбначния му стълб като желязна тръба още отпреди залез-слънце, изчезна. Всичко между тях беше наред. Искаше само да притисне и двете до себе си, но още не можеше, не и докато не бяха всички в безопасност.

– Всичко е наред – каза той и огледа помещението. – Горе ли те държаха?

– Разбих вратата, след като чух изстрелите – отвърна тя и сведе очи към рамото си. – Опитвах се да избягам, когато чух гласа на Дилия оттук.

– Имаше ли още една жена? С пепеляворуса коса?

– Да – отвърна Карън, затвори очи и кимна към спалнята.

Ник пристъпи към вратата. Али лежеше на пода, забила поглед в тавана, бездиханна. Изражение, което е виждал и преди по лицата на мъртвите, но този пълен покой му се струваше все така странен. Гърлото му се стегна. Подът се разтресе заради пазачите, които блъскаха по входната врата. Върна се при Карън и Дилия. Те още имаха шанс.

– Може ли да ходи?

Карън кимна.

– Мисля, че са ѝ дали нещо успокоително. Има ли начин да избягаме?

Ник надникна през тесния процеп между щорите. Видя светлините и дима.

– Всички пазачи ли знаят, че ви държат тук?

– Само Джеф и един-двама от хората му, мисля. Изглеждаше, сякаш ме крие от останалата охрана. Каза, че ме водят някъде за собствената ми безопасност, но дотогава вече ми беше станало ясно, че се случва нещо нередно. Вкараха ме в стаята горе и ме заключиха.

Взрив разтресе къщата. Опитваха се да разбият вратата. Ник погледна през прозореца и видя малък паркинг зад басейна, на който стояха два черни джипа.

Бяха близо. Имаше път за бягство.