Часът на убиеца

105.

Карън отвори източния вход на къщата за гости и излезе навън, подкрепяйки Дилия.

Към тях пристъпи пазач.

– Ще се оправя с нея – каза Карън. – Вътре има ранени хора. Той е там. Горе!

Ник се притисна към стената точно зад вратата в тъмното антре, притиснал пистолета към гърдите си, а пазачът хукна по мраморния под към вътрешността на къщата.

Ник се плъзна покрай вратата, след като през нея влетяха още двама, чието внимание беше насочено към дългия коридор и телата, проснати на земята.

Ръката го болеше ужасно при всяка крачка, но студеният нощен въздух му подейства облекчаващо. Движеше се през сенките към алеята за автомобили, прикривайки Дилия и Карън по пътя им към черния джип. Беше готов да стреля, за да ги преведе до края, но първата грижа на пазачите беше да огледат и прочистят къщата за гости.

Ник беше взел ключовете от тялото на Джеф и ги беше дал на Карън. Оглеждаше терена с пистолет в ръка, когато двигателят на джипа изръмжа и запали.

Ник отиде до вратата и се качи на мястото до шофьора. Дилия лежеше на задната седалка. Той посочи към задния портал.

– Ето там. Не пускай фаровете.

Карън подкара, стиснала волана, а колата тръгна с отскок напред.

Ник държеше пистолета в готовност, докато приближаваха изхода. В огледалата забеляза светлините на фенерите, които обикаляха къщата за гости. Една от тях се насочи към колата, но вратата вече се отваряше заради автоматичния датчик.

Карън натисна газта веднага щом излязоха от портала и подкара с висока скорост в нощта.

Ник гледаше назад, едновременно с това насочвайки Карън по страничните пътища, които се изкачваха по хълмовете около имота. Усети кога асфалтът отстъпи на чакъла.

– Следват ли ни? – попита Карън, щом приближиха хребета.

Ник огледа тесните пътища, които се виеха към тях откъм гората. Не се виждаха светлини.

– Чисто е.

Погледна към задната седалка. Дилия бавно отвори очи. Той се пресегна и я хвана за ръката.

– Ето те и теб – каза тя и се усмихна в милозлив унес.

Продължиха напред през дърветата. На един завой успяха да огледат долината. Оттам се издигаше дим. Червени и сини светлини осветяваха гората, опасвайки шосето "Оук Холоу" към имението на Дейвид. Взривовете, с които Ник успя да влезе в къщата, бяха достатъчно силни, за да привлекат внимание от километри. Полицията вече пътуваше натам.

Мъжете зад всичко това бяха много внимателни с доказателствата, създаваха съвършени истории, но за ситуацията в тази къща трудно щяха да се намерят лесни обяснения – Дейвид Блейкли, мъртъв на пода, Сам Макдона на шест метра от него със следи от барут по ръката. Сенатор, претендент за Белия дом. Тази история беше твърде голяма, за да изчезне в нищото. Щяха да последват въпроси, а щяха да се намерят и отговори. Нямаше останал нито един човек, който да прикрива истината.