Часът на убиеца

12.

Грей стоеше сам в кабинета с тялото на Малкълм Уайдънър. Завъртя се, а очите му се плъзнаха по кръвта, попиваха всяка подробност. Този човек беше един от вашингтонските титани. Сега представляваше деветдесет килограма мъртво тегло.

Стаята беше старателно наредена като ренесансова картина. Всяка следа от Грей и хората му беше изчезнала. Отпечатъците на Ник бяха навсякъде, а колата му все така си стоеше малко по-нататък по улицата. Щеше да е единственият заподозрян.

Ник Авъроуз. Малкълм Уайдънър. Двама мъже. Една тайна. И двамата бяха стигнали твърде близо до истината, макар и да не разбираха съвсем играта, в която се бяха оказали въвлечени. И двамата трябваше да изчезнат. Миналото трябваше да изчезне.

– Прах при прахта – прошепна Грей.

Вдигна мобилния си телефон и написа кодирано съобщение.