Часът на убиеца

86.

Ник се преоблече и се изми в тоалетната на бензиностанцията, преди да подхване първата задача в списъка – "Сали Бюти"^{[марка бои за коса]}. Купи почти половин литър концентриран водороден пероксид, който продаваха за изсветляване на коса, заедно с тубичка боя за коса и торбичка памук за прикритие. Направи комплимент на продавачката за маникюра, имаше и по един диамант на всеки пръст, и излезе от магазина две минути преди да затвори.

Намери отворен оръжеен магазин. Над главата му издрънча звънче, когато влезе вътре, а мъжът зад витрината вдигна поглед. Ник му кимна сериозно. В този тип магазини винаги витаеше атмосфера на безмълвно насилие и грозни, но необходими задължения.

Разглежда достатъчно време, за да не проличи, че е в отчаяна нужда, огледа няколко пистолета бавно и спокойно, като човек, който се наслаждава на хобито си, а не се готви за битка. Оръжието, което отне от нападателя в "Дъмбартън Оукс", още беше у него, макар че не успя да вземе и заглушителя в суматохата и бързането да стигне до болницата. Ник предпочиташе другия пистолет, онзи, който купи, преди да притисне Сам Макдона в собствения му апартамент. Беше "Смит и Уесън" с ударник и патрони .357 SIG, същия като този, който използваше обикновено. Трябваха му само муниции – сто и петдесет комплекта облицовани патрони с кух връх, четири допълнителни пълнителя, почистващ комплект и два кобура за пълнители за колана.

Огледа карабината AR-15, която се беше превърнала като част от него по време на военната служба, но купуването на оръжие щеше да повдигне някои въпроси. Вярно, с пушка щеше да причини много повече проблеми, но и това, с което разполагаше, беше добре. Така или иначе щеше да е в близък контакт.

Следващ в списъка беше "Уолмарт". Движеше се с хладна експедитивност, както правеше винаги при подготовката на оборудването си. Високоговорител. Нож. Ацетон. Барут "Блекхорн 209". Малка зелена кутия от градинския център. Няколко евтини метални термоса. Докато плащаше при касиера, младо мрънкало с флеш обеци на ушите, Ник огледа заключените витрини с тестовете за бременност, сиропите за кашлица и цигарите.

– И пакет "Кемъл" с широк филтър.

Метна покупките в багажника на колата и огледа паркинга, мислейки за своя приятел –проповедника от предната вечер. Ако имаше нужда от благословия, то това беше точно сега.

Качи се зад волана и потегли към планината.

Нагоре ставаше все по-стръмно. Пътят започна да се изкачва и да се спуска, да криволичи из подножието, а върховете хвърляха сянка върху сянка по нощното небе.

Излезе от междущатската магистрала и се завъртя по селските пътища, изкачваше склонове по път за върха на продълговатото било. Дърветата растяха толкова нагъсто, че скриваха звездите. Избягваше основни пътни артерии. Трябваше да се приближи незабелязан.

Жълт знак предупреждаваше за остър завой и Ник навлезе в теснината.

Виждаше светлините на имението в долината под него. Вилата на Дейвид Блейкли.