Часът на убиеца

98.

Ник се промъкваше приклекнал покрай тенис кортовете, скрит в тясната ивица между живия плет и зелената ветрозащитна завеса, с която бяха покрити оградите на кортовете. Спря на края на терена и огледа къщата за гости. Имаше три входа, но нито един от тях не се намираше от тази страна, която гледаше към задната част на двора. Беше дълга фасада без врати.

Никой не я наблюдаваше, защото не предлагаше достъп. Погледна към шестте тела на климатичната система – тръбите и отдушниците се спускаха по стената към приземния етаж. Сигурно имаше бойлер или някакъв тип сервизно помещение.

Извади ацетона и отвори капачката на термоса. Дори на метър от него, му се зави свят от миризмата. Изля течността в стоманения контейнер, като го запълни на три пети, след което извади пластмасовото шише пероксид.

Пое си дълбоко дъх, за да успокои ръката си, и за последен път погледна към къщата, за да проиграе маршрута на предстоящия спринт дотам. Фенерите на пазачите кръстосваха имота с неуморно упорство.

Ник изля ацетона и чу съскането на течностите, докато завиваше металната капачка на термоса. Хукна към задната част на къщата.

Ацетоновият пероксид притежава седемдесет и пет процента от силата на динамита и е един от най-нестабилните експлозиви на земята. Смесва се само в студено състояние и се оставя да подиша, защото последното, което би искал човек, са горещина и налягане по време на неконтролирана реакция.

Металът заскърца и се изпъна от налягането, затопли се в ръката му, докато го пъхаше през отдушника. Ник се втурна надясно и се прикри зад един от климатиците.

Все още беше в движение и се спускаше към земята, когато се чу взривът и вълната го блъсна в гърба, сякаш някой го удари с дебел телефонен указател. Цялото му тяло се напрегна, инстинктът го подтикваше да се скрие, но вместо това се изправи.

Полетяха осколки. Гърмежът отекна от хълмовете. Фенерчетата на пазачите се насочиха към него. Вече тичаше, а междувременно измъкна бутилка вода от страничния джоб на раницата, преди да изхвърли самата чанта и да се спусне в дима.

След последно продължително вдишване обля главата и лицето си с вода и изчезна в огъня.