Часът на убиеца

37.

Ник остана в апартамента на Дилия, докато не се увери, че тя е добре. Започнаха да търсят информация за Катрин Уилсън, жената, починала на купона за Четвърти юли. Искаше да намери некролог и трябваше да разбере имената на всички останали, които са могли да бъдат там, и каква е връзката им с Малкълм Уайдънър и Ема Блеър.

Беше четири следобед. Дилия го накара да хапне и притопли две порции пиле тика масала от "Трейдър Джоус".

След като тя се захвана с търсенето и го увери за пореден път, че е добре, той тръгна към офиса на Джеф Търнър.

Остави колата на две пресечки от сградата на Джеф и стигна пеш. Рейндж роувърът на Джеф си стоеше на обичайното място. Докато приближаваше сградата, забеляза седан "Импала", паркиран в червената зона отпред. Имаше видима издатина на багажника, която подсказваше наличието на антена. Боже. Ченгетата го обграждаха отвсякъде, разговаряха с всеки, който би могъл да знае къде е.

Почуди се дали да не се обади на Джеф, но идеята не беше добра, при положение че полицията се намираше при него. Беше по-добре да изчака и да го хване лично. Ник се обърна и се шмугна в едно заведение за бърз обяд. Беше последната от старите вашингтонски сгради на улицата, четириетажна тухлена грозотия, притисната между две лъскави кули. Така щеше да остане извън полезрението на полицаите и все пак да вижда добре сградата на Джеф.

Зае крайния стол на бара до прозореца и си поръча чаша кафе. Телевизорът в края на плота показваше снимка на къщата на Уайдънър, направена от хеликоптер, след което премина на друга тема, нещо за бюджетна сделка в Конгреса.

Убийството вече беше обществено достояние. Чу за него и по радиото по пътя насам, видя го да се върти по телевизията през прозорците на баровете и ресторантите, покрай които мина. Това беше Вашингтон – новини на бара вместо спорт, хора, обядващи набързо, залепени за телефоните си, които вероятно полудяваха от входящи съобщения от "Таймс" и "Поуст" за смъртта на бившия директор на ЦРУ. Името и снимката на Ник все още не бяха обявени публично, но и това щеше да се случи всеки момент.

Сервитьорът му донесе чаша горчива арабика, която му връщаше приятни спомени за всяко бистро и всяка бензиностанция, на които беше спирал по път, а междувременно не сваляше поглед от сградата на Джеф.

Ченгетата потеглиха, бяха двама в импалата.

Остави пет долара за кафето, кимна вместо "благодаря" и излезе. През прозореца видя Джеф да излиза от офиса си и да се насочва към задния вход. Идеално.

Ник трябваше да поговори с него, но искаше да го направи така, че възможно най-малко хора да го видят и да разберат, че е там.

Доколкото успяваше да прецени, улицата беше чиста и в двете посоки, но въпреки това беше възможно някой да наблюдава.

Обърна се и тръгна към алейката.