Часът на убиеца

60.

Ник спря на бензиностанция "Ексон", където имаше магазинче и платен телефон. Отиде до телефона, без да изпуска от очи Али, която остана в колата. Първо пробва да се свърже с жена си, притискаше слушалката към ухото, докато се опитваше да заглуши шума от камионите, които караха нагоре по магистралата.

– Здравейте, свързахте се с Карън. Моля, оставете съобщение.

Изненада се колко силно му повлия гласът ѝ, този мелодичен запис, който бе чувал хиляди пъти. Това го стъписа и той помълча за миг, преди да заговори.

– Ник е. Обади ми се възможно най-скоро. Важно е. И… не знам как да ти го кажа, но бъди внимателна с Джеф Търнър. Не говори с него. Не му вярвай и не го допускай до себе си. Знам, че ти звучи налудничаво, но той е част от всичко това. Съжалявам, че си тръгнах така вчера. Просто ми се обади, става ли?

Той затвори, стиснал слушалката в юмрук, а после издиша през свити устни. Положи неимоверни усилия да звучи нормално по телефона. Не искаше да я плаши или да изглежда, сякаш е загубил контрол, но само споменаването на Търнър го караше да се тресе от ярост. Не спираше да си представя лицето на Джеф в онази къща, уловил ръката на Ник, тикнал с ледено спокойствие пистолет към гърлото му.

Същият човек, който е седял срещу него на безброй вечери в собствения му дом, който се усмихваше с останалите гости, когато Ник и Карън вървяха по пътеката към олтара. Приятелят му. Бойният другар. Проклет Юда.

Омразата, която изпитваше, го разяждаше отвътре. Жадуваше да ѝ се отдаде, да я остави целия да го погълне, да го превърне в оръжие на чистото отмъщение. Ръката му копнееше да стисне оръжие. Искаше да види Джеф от другата страна на пистолета си. Истинското изпитание щеше да е да го погне. Джеф познаваше изключително добре както самия него, така и начина му на мислене, решителността, с която преследваше целите си. Но Ник щеше да намери начин. Али сигурно можеше да му помогне да стигне до хората зад това. Трябваше да е внимателен и методичен. Не можеше да допусне гневът да го превземе и да помрачи преценката му.

Имаше само една утеха в разкритието, че Джеф е предателят. Така подозрението, че Карън е част от конспирацията срещу него, отпадаше. Тъкмо Джеф го наведе на тези мисли за нея – "някой близък", – докато през цялото време вътрешният човек е бил самият той.

На бензиностанцията спря цистерна за газ, която започна да бибипка, маневрирайки между отворените за работа колонки. Ник изчака да спре и набра Дилия.

– Ей – вдигна тя.

– Добре ли си?

– Да, защо?

– Телефонът ти сигурен ли е?

– Да.

– Джеф Търнър е замесен.

– Чакай, какво?

– Ще ти обясня всичко по-късно, но се пази от него. Не вярвай на нито една дума, която казва. Бяхме прави за Макдона. Той стои зад всичко това, както и човек на име Дейвид Блейкли.

– Спонсорът?

– Да. Той е финансовият ресурс зад Макдона.

– Какво ще правиш?

– Може и да има начин да се добера до тях. Ще ти се обадя пак.

– Внимавай.