Часът на убиеца

101.

Сам Макдона излезе в коридора, дишаше на пресекулки. Дейвид му беше наредил да чака в стаята на третия етаж, но сега пазачите ги нямаше, шефът на охраната на Дейвид не се виждаше никъде, а къщата беше като военна зона – взривове, стрелба и пушек.

Сам чу как някой се опитва да разбие врата някъде наблизо и осъзна, че трябва да тръгва. Нямаше да чака смъртта си в тази стая. Махаше се.

Промъкна се по задните стълби, но на средата спря. Хайде, Сам, стегни се. Някой ще те чуе.

Прокара ръка по лицето си, вдиша дълбоко и продължи надолу към втората стълбищна площадка.

Надникна зад ъгъла и забеляза, че някой се влачи по пода, лазейки към една от спалните. Беше мъжът, който отговаряше за сигурността на Дейвид. Сам го беше чувал само с работното му име – Грей.

Подпря се на стената, за да не падне. Тяло на земята в провинциална вила. Тапетът под пръстите му. Ужасът, който го сковава и лишава от чувства. Беше там, отново беше там, преди двайсет и пет години.

Мъжът надигна глава, забеляза Сам и го повика. Сам пристъпи колебливо към него.

– Как да се измъкна оттук? – попита сенаторът.

Ризата на Грей беше подгизнала в кръв, а той дишаше на пресекулки. Сам проследи погледа му до спалнята, където под един стол се въргаляше пистолет.

Щом погледна отново към мъжа, срещна погледа му.

– Помогни ми – помоли той и се протегна към ръката му. Сам се дръпна инстинктивно. Чу, че някой на горния етаж се движи.

– Нямам много време. Просто ми помогни да се махна оттук и ще ти кажа истината за Дейвид Блейкли – продължи Грей с лека подигравка при произнасянето на името. – Искаш да се изплъзнеш от хватката му? Помогни ми.

– За какво говориш? – попита Сам.

Грей се изтегли назад, подпря се на стената, а тялото му се тресеше. Облиза устни и затвори очи, за да преодолее болката.

– Ема Блеър. Доведох я тук.

Сам се приближи и приклекна, за да чуе слабия глас на мъжа.

– Отървах се от доказателствата – каза Джеф и преглътна, борейки се за въздух. – Дневникът ѝ. Прочетох го. Дейвид те е излъгал за онази нощ в къщата на Уитли. Не си убил момичето. Той го е направил.