Часът на убиеца

41.

Карън отстъпи назад.

– Отбих се вкъщи след срещата с Тайсънови и ги заварих тук. Двама агенти. Искаха да говорят с теб. Настояха да се предадеш кротко.

Каза "кротко", сякаш беше най-опасната дума в английския език.

– Защо ще се изразяват така? – попита тя. – Какво става?

– Недоразумение – отвърна Ник. – Понякога е част от работата. В момента се занимавам с това.

Поведе я към кухнята. Тя се облегна на масата и постави телефона си на подложката до чаша вода.

– Къде е колата ти? – попита, загледана през прозореца. Щеше да види фаровете, ако беше спрял отпред. Очите ѝ се насочиха към ключовете в ръката, с логото на "Субару Аутбек" на червената халка.

– Наложи се да заема тази на Дилия.

Тя поклати глава, сякаш не намираше никакъв смисъл в думите му.

– Попитаха дали съм те виждала снощи.

Снощи. Новината за убийството на Уайдънър беше навсякъде. Ясно беше, че е събрала две и две.

– Защо ме разпитваше за Малкълм Уайдънър и Ема Блеър сутринта?

– Карън – той започна внимателно да подбира думите си. – Знаеш, че не обичам да крия нищо от теб. Знам, че съм ти ясен като бял ден, и не е нужно дори да се опитвам.

Тя спря погледа си върху него. Вярно беше.

– Бих го направил само ако е крайно необходимо. По-добре да премълча обясненията засега. Ще разговарям с адвокат. Ще уредя проблема.

Тя стисна устни. По лицето ѝ се четеше напрежение. Ник се изненада, че не го притисна. Карън не беше от хората, които да държиш в неведение, но сякаш го приемаше по-добре от очакваното.

Той самият изглеждаше като просяк, ясно му беше. Тя виждаше отчаянието му.

– Имам нужда от помощта ти – каза той. – Много съм близо до нещо, което ще разреши цялата ситуация. Чувала ли си някога за жена на име Катрин Уилсън? Починала е по време на купон във вилата, собственост на семейство Уитли.

– Бяхме съученички, но тя беше по-малка от мен. Сладко момиче, много срамежлива.

– Ти беше ли на купона, на който е умряла?

– Не. През онова лято бях в Париж. Но съм присъствала няколко пъти преди това, а и чух какво се е случило с Катрин. Беше трагедия. Този купон винаги е бил извън всякакъв контрол.

– Какво се е случило с нея?

– Пила е повечко, изгубила е съзнание или нещо подобно, и паднала. – Карън се загледа в ръцете си. – Било е нещастен случай. Всички бяха съсипани. Всички тези семейства, децата, които бяха израснали заедно. – Погледна Ник в очите. – Мислиш ли, че е имало някакво насилие? – попита. – Какво общо има това с Малкълм Уайдънър?

– Той бил ли е там?

– Възможно е.

– Знаеш ли кой е присъствал през онази нощ?

– Не. Знам кои хора обикновено ходеха, но това беше грандиозно събиране със сто – сто и петдесет човека.

– Възможно ли е да е имало някой, който сега е на много висока позиция? Някой, който да е особено притеснен за репутацията си? Политически кандидат? Някой на висок пост, съдия или номиниран за такъв пост?

– Разбира се. Повечето от тези хлапета идваха от изтъкнати семейства.

– Кой например? – той грабна химикал и тетрадка от плота.

– Какво?

– Кажи ми всички политици, които е възможно да са били там.

– Не знам кой е ходил точно през онова лято.

– Но кой би могъл?

– Какво смяташ да правиш с тези имена?

– Не се тревожи за това, Карън. Просто ми кажи.

Последните няколко думи произнесе по-силно, отколкото възнамеряваше.

– Ник, трябва да си намериш добър адвокат и да се свържеш с ФБР.

– Работя по въпроса. Но не знам дали мога да им имам доверие, както и на полицията. А ми трябва и повече информация. Имената са ми необходими.

Карън се облегна пребледняла назад, сякаш внезапно се отдръпна.

– Ник, няма да ти помагам да градиш… Дори не знам какво. Възможно е вече да има заповед за ареста ти. Става дума за убийството на бивш директор на ЦРУ, а ти продължаваш да преследваш някаква теория, разказана от празноглавата ти бивша приятелка? Просто спри, моля те. – в гласа ѝ се долавяше страх. – Остави тази работа. Ще се убиеш заради това.

Той пусна химикала. Дали го предупреждаваше по някакъв начин?

– Какво искаш да кажеш?

– Искам да кажа да зарежеш тази история. Каквото и да е ставало с Ема, по дяволите, каквото и да правиш по цяла нощ някъде там, вместо да си стоиш вкъщи с мен. Не знам какво ти става, но изглежда, сякаш вечно си търсиш оправдание да излезеш навън и да се озовеш пред дулото на пистолет. Да не би да ти липсва работата на охранител? Това ли е? Това тук не ти ли е достатъчно? – Тя разпери ръце в двете посоки, оглеждайки дома им, после посочи към Ник, към себе си и обратно. – Аз не ти ли стигам? Ако е така, само кажи. Ще се справя някак.

– Не, Карън. Почакай. Не е това.

– Тогава спри. Вече стигна твърде далеч.

Той отиде до вратата и надникна в кабинета, после в дневната, огледа лицата на клиентите на Карън и сватбените ѝ снимки със съучениците ѝ.

Ник се бореше с умората, бореше се да се съсредоточи. Точно тези снимки изплашиха Ема, когато дойде тук да търси помощ от Ник. Разбрала е колко е близка Карън с всички тези хора от училище, които днес бяха сериозни политически играчи.

– Знаеш ли нещо за случилото се с жената на онзи купон?

– Не – рязко отговори тя. – Казах ти.

– Да не би да се опитваш да ме предпазиш? Опитваш се да ми попречиш да открия нещо?

Тя вдигна ръка.

– Този разговор приключи.

– Може би се опитваш да предпазиш друг човек? Боиш ли се от някого?

Тя сведе поглед.

– Карън, каквото и да правиш, трябва да ми се закълнеш, че няма да кажеш на никого, нито дори на полицията, за това, което си говорихме сега и сутринта. За Ема, за Катрин или Малкълм Уайдънър. За твоя собствена сигурност. Тази информация е опасна. Обещай ми, че няма да кажеш на никого.

– Ник…

– Обещай ми това, моля те.

Тя бавно поклати глава.

– Какво има? – попита той. – Можеш да ми кажеш.

– Не, Ник. Не мога. Именно в това е проблемът.

Той си пое бавно въздух и се замисли върху казаното от нея, разгледа го внимателно. Разбираше как изглежда всичко в нейните очи. Преди малко пазителите на реда бяха почукали на вратата ѝ, търсеха го като беглец, защото наистина беше беглец.

– Съжалявам, Карън.

Тя отново вдигна ръка. Не беше по театралните мелодрами и сълзите.

– В момента не мога да се справя с това – каза тя, а гласът ѝ рухна. Завъртя се и тръгна по коридора. Той чу как вратата на банята се отваря и се затваря.

Дойде тук и тръгна да си записва имена на политици, сякаш съставяше списък с мишени, говореше как няма доверие на ченгетата и я заклеваше да мълчи. Разбира се, че я е уплашил. А отгоре на това намекна, че тя може да има нещо общо с тази история, че тя крие нещо от него. Разбираше възможното ѝ желание да го изхвърли през вратата като мръсно коте. Ник се наведе и подпря ръце на масата. Хората зад всичко това изцапаха ръцете му с кръв и му създадоха образ на убиец. Сега видя подозрението и върху лицето на собствената си съпруга. Този кошмар му отнемаше всичко, заплашваше дома му, брака му. Премести ръце до ръба на масата и стисна силно. Всеки мускул в тялото му се напрегна, жилите му изпъкнаха, предмишниците му бяха толкова стегнати, че трепереха, чашата вода тракаше по дървения плот.

Искаше само да обърне масата, да освободи яростта си, а в гърдите му се надигаше вой. Но това само щеше да я ужаси и да го направи още по-виновен в нейните очи.

След миг пусна масата и прибра ръцете си до тялото. Стисна очи, вдиша и издиша през носа и потисна гнева.