Часът на убиеца

2.

Ник дочака своя момент, когато Уайдънър насочи цялото си внимание върху играта на екрана, след което се измъкна през страничната врата и излезе в коридора.

Спусна се по задното стълбище и стигна до входа, като сверяваше времето с графика на пазача, изчислявайки момента, в който трябва да излезе.

От върха на главното стълбище се чуха тежки стъпки. Обърна се и видя бившия директор на ЦРУ, който го наблюдаваше с питие в едната ръка и с писмото му в другата.

– Значи вие сте от червения екип? – попита.

– Да, сър – отвърна Ник, като с всички сили се опитваше да изтрие усмивката от лицето си.

– Мъртъв ли съм?

– При този сценарий – да.

Уайдънър отпи глътка скоч и вдигна чаша.

– Е, хайде да отместим камъка от гробницата. Качете се.

Ник беше консултант по сигурността. Влизаше в ролята на недоброжелателите, за да открие слабостите в защитата, изпитваше системите за сигурност в реални условия точно както тази вечер. Професията беше известна в различни варианти – "червен екип", "одит на сигурността" или "изпитания за пробив".

Ник поемаше задачи по охрана, докато служеше във флота и преди да постъпи в "Сикрет Сървис", където се научи да се поставя на мястото на противника, да играе ролята му.

Отношението към клиентите обикновено трябваше да е внимателно, с кадифена ръкавица, но Уайдънър беше странно спокоен. Като бивш директор на Управлението беше свикнал да живее, заобиколен от охрана и подслушвателни устройства, и приемаше факта, че всички наоколо го наблюдават и слушат.

– Не е нужно да обсъждаме всичко точно сега – каза Ник. – Не искам да ви натоварвам.

– Повече от това да проникнете в дома ми и да ме убиете? Не, качете се. Искам да разбера как успяхте.

Ник се качи по стълбите и последва Уайдънър в кабинета му. Мъжът седна зад бюрото, а Ник застана пред него.

– Получих имейл от "Аегис", с който ми съобщиха, че предстои тест на системата за сигурност – каза бившият директор. – Не очаквах нещо от такава величина.

"Аегис" беше компанията, поела охраната на Уайдънър, и работодател на хората, покрай които се промъкна Ник.

Уайдънър погледна към писмото. Беше доказателство за успешно проникване, нежно наричано "убийственото писмо". След това се загледа внимателно в лицето на Ник.

– Срещали ли сме се преди?

– Не и официално. Работех в "Сикрет Сървис", докато бяхте говорител на президента.

– Част от охраната на западното крило.

– Точно така.

Уайдънър се облегна, а напрежението в раменете му изчезна. Ник разбра, че е успял да спечели поне малко доверието му.

– Как се казвате?

– Ник Авъроуз.

– Малкълм – каза Уайдънър, а после се изправи и стисна ръката на другия през бюрото. Дланта му беше гладка като обработена кожа.

Ник беше впечатлен. Такива като него често бяха невидими за хора от ранга на Уайдънър, просто част от пейзажа. Когато за пръв път видя бившия директор – мъж с естественото достойнство на обрулен от годините бряст, си представи, че човекът ще е резервиран и дори надменен, но на живо се оказа, че притежава чара и лекотата на елита от старата школа.

– А сега работите за "Аегис"? – попита.

– Наемат ме за различни задачи – отвърна Ник. – Би трябвало да са ви осведомили за подробностите, свързани с теста тази вечер. Документацията е у мен – добави и посочи към джоба си.

Уайдънър кимна. Ник бавно извади втори лист хартия – пълномощно. Подаде го над бюрото. Членовете на червените екипи обикновено носеха договора с подписа на клиента, в случай че се натъкнат на проблеми с правораздавателните органи и трябва да докажат, че извършват одит на сигурността. В тяхната сфера го наричаха "безплатната карта за излизане от затвора".

Уайдънър огледа документа.

– Пазачът отпред?

– Успях да мина покрай него. Още си е там.

– Въоръжен ли сте?

– Незареден пистолет и празна кания. Всичко е възможно най-реалистично.

– Покажете ми.

Ник наклони глава и обмисли молбата. Струваше му се страшно нередно да извади пистолета, макар и незареден, пред човек като Уайдънър.

– Бавно – каза Уайдънър. – Само с палец и показалец.

Ник показа канията, после бръкна в якето си и извади пистолета така, както полицай би държал доказателствен материал – с два пръста. Постави го на масата.

Уайдънър кимна сериозно, после провери дали патронникът и пълнителят са наистина празни.

– И как бихте го направили? Убийството ми?

Ник претегляше отговора си. Беше опасно да навлизаш твърде навътре в реалността с клиент.

– Удовлетворете този мой каприз – подкани го Уайдънър. – Със сигурност знаете как се прави. – Отпи глътка и зачака.

– Нож – отвърна Ник.

– За да не вдигате шум?

– Да.

– Странен начин да си изкарвате прехраната – каза Уайдънър, загледан в пистолета. – Защо напуснахте службите?

– Ожених се. Време ми беше.

Уайдънър кимна. Трудно е да си семеен, когато част от трудовата ти характеристика е да си мишена за куршуми.

– Значи моята фирма харчи неизвестно какви безумни пари за цялата тази охрана, а накрая все пак съм мъртъв.

– Системата е една от най-добрите, които съм виждал в частен имот.

– Тогава – и без да се обиждате, как така успяхте да ме изненадате в гръб с пистолет в ръка?

– Нищо не е съвършено и никой не е в безопасност.

Уайдънър обмисляше думите му и Ник осъзна, че ги е изрекъл като някакво верую, каквото всъщност и бяха.

– Във вашия случай сте доста близо до съвършенството.

– И какво следва да се поправи?

– Може да ви прозвучи странно, но бих посъветвал пазачите да следват графика си малко по-свободно.

– Твърде са предвидими?

– Именно. А има и някои технологични новости, с които бихте могли да подсилите системата за картов достъп.

Уайдънър изгледа Ник от глава до пети, забеляза тъмния панталон, спортните обувки и ризата под якето.

– Очаквах…

– Черно поло? Камуфлаж?

Уайдънър се разсмя.

– Май да. – Посочи към пистолета. – Пазачите можеха да ви убият.

– Тестът е в реални условия. Точно затова не нося поло. Никой не получава смъртоносен куршум, облечен в ежедневно работно облекло на чиновник.

Мъжът кимна, изглежда, прие довода за разумен.

– Ще изпратя доклад до "Аегис", в който ще изложа всичко в подробности – каза Ник. – Само няколко дребни неща и никой няма да може да се добере до вас.

Уайдънър присви очи.

– Вие ще можете.

Ник замълча за кратко, докато се опитваше да долови задната мисъл.

– Вземам ви на подбив – успокои го мъжът и потупа с пръст по подписа си върху договора. – Имате ли имейла на онази жена от "Аегис"? Александра Харт?

Юристката на фирмата, която се свързала с Ник и организирала този тест.

– Разбира се. Не сте ли говорили с нея?

– Не.

Ник скръсти ръце. Нещо не беше наред. По нейните думи тя лично беше изяснила въпроса с Уайдънър. Той направи крачка назад и надникна през прозореца.

Тссс, тссс. Чу се едва доловимо от другата страна на прозореца. Приличаше на щракване на капан за мишки, но Ник разпозна звука мигновено.

Изстрели през заглушител.

Ник се обърна и хукна към прозореца, а времето сякаш се разтегли – секундите минаваха като минути, докато погледът му обхождаше двора като лъч.

На земята лежеше неподвижно тяло. Пазача вече го нямаше.