Часът на убиеца

91.

Али лежеше на една страна върху копринената постелка и усети хладината на тъканта, докато се надигаше. После се изправи, опряла пръсти в стената – опитваше се да си върне равновесието, след като Джеф я събори с удар на земята. Той я наблюдаваше. Свали телефона и направи крачка към нея.

– Не трябваше да правиш това, Али – каза той, а ръцете му бавно се люлееха, докато я доближаваше.

Сингх изникна от другата страна и му заговори:

– Авъроуз знае, че са тук. Направо ще дойде. Трябваше просто да я убиеш. – Той погледна през вратата на спалнята към Дилия. – Сега трябва да я използваш. Да го накараш да разбере какви са последствията.

Али спря на прага и препречи пътя им към Дилия. Двамата се спуснаха към нея.

– Не я докосвайте – каза тя.

Сингх насочи пистолета. Тя се сви при вида му и вдигна ръце. Дъхът ѝ секна, коленете взеха да се огъват, сякаш се затваряше срещу заплахата.

Тя вдиша бавно, борейки се със страха. Може би това беше краят, само тази мисъл почти я накара да се предаде. Но не. Застана пред леглото и се изправи в цял ръст. Беше уморена от сметки, от отигравания на сценариите. Тук нещата бяха черни и бели. Нямаше да допусне още някой да пострада.

– Али, не ставай глупава – каза Джеф.

Тя не откъсваше очи от него, докато той я доближаваше с лявото рамо напред, а дясната ръка – отпусната покрай тялото, стискаше пистолета до бедрото му.

Али не отстъпи. Ръката му замахна толкова бързо, че жената едва успя да забележи, само почувства болката, която разцъфна по бузата ѝ – зрението ѝ се замъгли и тя се олюля назад. Той се надвеси над нея, а тя успя да се задържи, като направи крачка встрани, притиснала длан към бузата си.

Изправи се отново в цял ръст, лице в лице с Джеф, а той вдигна пистолета. Дори когато почувства струйката кръв от подуващата се устна, дори толкова близо до този убиец, че можеше да подуши дъха му, тя се усмихваше, усмихваше се налудничаво, сякаш изпитваше удоволствие от свободното падане от ръба на висока сграда.

– С пръст няма да я пипнете – каза тя и тръгна към него.

Бум, бум.

Стаята се изпълни с бяла светлина. Али почувства как куршумите проникват в гърдите ѝ и шока, предшестващ болката. Пресегна се назад и падайки, стисна рамката на леглото.