Часът на убиеца

3.

Докато вървеше към Уайдънър, Ник почувства, че вътрешностите му се преобръщат.

– Сър, обадете се в полицията.

– Моля?

– Тук има още някого.

– Шегувате се.

– Не.

Бившият директор понечи да каже нещо, после спря, а лицето му се скова от страх. Вдигна телефона на бюрото си.

– Имате ли пистолет, каквото и да е оръжие? – попита Ник.

– Не. Но пазачът има.

Ник взе празния си пистолет от бюрото, прибра го в кобура си и излезе от стаята.

– Заключете се тук и не излизайте.

Тръгна по коридора и се спусна по стълбите към приземния етаж. На площадката огледа антрето, след което прекоси мраморните плочи към входната врата. Поспря при прозореца, приближавайки го откъм сенчестата страна, за да остане незабелязан, и надникна.

В мрака долови силует, движение. Навън имаше човек. Ник пристъпи назад и извади телефона си. Няма сигнал.

Изруга под нос, наблюдавайки фигурата, която се промъкваше покрай оградата. Сега обучението му влезе в действие. Пази клиента. Намери оръжие. Кухненски нож. Пистолетът на пазача.

Вратите бяха заключени. Не биваше да пуска заплахата вътре, независимо какво щеше да коства.

Прекоси дневната и през прозореца долови движение в страничния двор. Нападателят го заобикаляше.

Докато се придвижваше към задната част на къщата, Ник усети полъх по кожата си, сякаш имаше отворена врата. Някой вече беше проникнал.

Колко души бяха? Обзе го ужас и усети горчив вкус в гърлото.

Едва доловим шум до задното стълбище – стъпки. Ник се приближи внимателно. Беше екот от горния етаж.

През тавана се чуха два глухи удара, някъде горе по пътя му към Малкълм Уайдънър. Дъхът на Ник секна. Сякаш целият въздух в стаята беше изчезнал в миг и нямаше с какво да изпълни дробовете си.

Хукна по стълбите, качи се на горния етаж и се запромъква по коридора към кабинета на Уайдънър, оглеждайки се в двете посоки. Вратата беше отворена.

Ник се приближи, а адреналинът го тласкаше напред като автомат. Притисна се към стената от лявата страна, после прескочи вдясно, търсейки възможно най-изгодната позиция спрямо помещението.

Виждаше бюрото и гърба на стола, както и страничната облегалка, върху която неподвижно беше отпусната ръка с дланта нагоре.

Бърза атака през вратата. Влетя в стаята и се завъртя в кръг. По пода се разстилаше лъскава червено-черна локва. Ник пристъпи встрани и забеляза Уайдънър, проснат върху стола, с дрехи, подгизнали от собствената му кръв, сякаш бе покрит с хлъзгава мантия.

Ник огледа помещението. Нямаше никого. Очите му се върнаха върху гърлото на Уайдънър. Който и да го беше направил, беше професионалист – с бързи движения, без следа от колебание.

Натиск. Дихателен път. Дишане. Циркулация.

Ник направи две големи крачки и притисна ръка към врата му. Потърси пулс. Имаше.

Не. Това беше собственият му пулс. Сърцето му заблъска силно в гърдите като разбалансирана центрофуга. Погледна в очите на Уайдънър, търсейки някаква искрица живот, но те се взираха в нищото като стъклени.

На пода се въргаляше нож. Ник познаваше добре това оръжие. Приклекна, пресегна се към него и почувства как по пръстите му се стича кръв. Вдигна го и го огледа, връхчето се беше заоблило от многократното точене, дръжката беше захабена, лъскава и гладка там, където обикновено почиваше показалецът, а покрай цепнатината, в която влизаше острието, ясно се виждаше липсващо голямо парче. Това не беше просто подобен нож. Това беше същият нож, неговият нож.

Ник го остави в офиса си преди два часа.

Лицето му пламна, заля го гореща вълна. Би било добре да се събудиш точно сега, Ник.

Стисна отново оръжието и се извърна. Все още беше сам. Потърси писмото с пълномощното на бюрото. Документът щеше да докаже, че не е престъпник. Нямаше го, липсваха и останалите документи.

Който и да е убил Уайдънър, е взел и тях.

Ник държеше ножа и гледаше тялото, после погледна кръвта върху ръцете си. Беше съвсем наясно с обрисувалата се картина и простата история, която разказваше. Ник Авъроуз, който може да се добере до всекиго и навсякъде, е убил бившия директор на ЦРУ.