Часът на убиеца

87.

В къщата за гости във вилата на Дейвид Али се изправи при отварянето на вратата. Тя отстъпи назад, когато в стаята, в която я държаха, влязоха двама мъже. Позна единия, беше от нападателите пред "Дъмбартън Оукс". Сингх, както го беше нарекъл някой, преди да запрати Али на земята със зашеметяващ удар в окото.

Въведоха млада жена, която се олюляваше помежду им и стенеше тихо от болка. Сякаш влизаше и излизаше от безсъзнание. Главата ѝ се килна на една страна и Али видя, че това е Дилия.

Сепна се и скри устата си с ръка. Сингх заведе Дилия в спалнята. След миг влезе Джеф и проследи как другите двама настаняват момичето на леглото.

Погледът му се премести върху Али и той бавно тръгна към нея през дневната. Лявата страна на лицето ѝ беше олицетворение на болката, все още не можеше да дойде на себе си от удара пред парка. Тя се пресегна назад и се хвана за облегалката на стола, за да запази равновесие.

– Защо се обърна срещу нас, Али? – попита Джеф, докато се приближаваше все повече.

– Мислех, че така е редно – отвърна тя, потискайки страха си, без да откъсва поглед от неговия. Огледа помещението. – Тук ли доведохте и Ема Блеър?

– Не е нужно да се случва същото и с теб, Али. Това с мъченичеството.

Той постави ръка на бузата ѝ, кожата на дланта му беше мека и хладна, след което я стисна, а от болката ѝ се зави свят.

– Какво знае Ник Авъроуз? – попита той и стисна още по-силно.

Тя извика, но не отговори.

– Не ме карай да правя това, Али. С кой друг си говорила?

Пусна я, а тя се олюля назад и се подпря с ръка на стената.

– Али, моля те. Има начин да ти се размине. Ти решаваш.