Часът на убиеца

88.

Ник искаше да си намери високо място. Търсеше най-уязвимата точка в периметъра на комплекса. Друсаше се по противопожарния път и се бореше с волана, докато се изкачваше по хълмовете над имението. Черна ивица облаци се задвижи по нощното небе далеч на север.

Той спря веднага след хребета, наведе се и извади един от бушоните за светлините на колата. Тя потъна в мрак, а той продължи под бледото сияние на луната, лазейки едва-едва, докато комплексът под него не стана напълно видим. Спря на по-малко от сто метра от електропроводите, захранващи вилата.

Главната сграда приличаше на луксозен хотел със солидни веранди на няколко нива, с гледка към хълмовете и високи шестметрови прозорци по солидната стена.

Къде сте?, чудеше се Ник. Търсеше Джеф, Дейвид и Сам и трябваше да знае къде може да държат другите. Той вдигна чисто новия си телескоп и огледа прозорците и вратите. Мъже в тъмни костюми и с военна осанка охраняваха входовете. По периметъра се движеха патрули. Имаше поне дузина пазачи.

Погледна над оградите. По предната част на имота бяха наредени железни колове, сравнително лесни за преодоляване, но твърде открити. В задната част, надолу по хълма, където спря колата, оградата беше по-стабилна, направена от мрежа и бодлива тел и много добре осветена. Бодливата тел щеше да е по-сигурен вариант, но щеше да убие изискания облик, който търсеше Блейкли.

Имаше къща за гости, а имението само по себе си се намираше в задната част на имота между Ник и главната къща. Къщата за гости имаше частен басейн, покрит за зимния сезон, и два тенис корта. Той огледа задната фасада и прозорците по едната страна, но не забеляза нищо. Всички щори бяха спуснати.

С Джеф някога бяха като братя. Обучаваха се и воюваха рамо до рамо години наред в пехотата. Дори под заплаха, с учестен пулс, но спокоен ум можеха да работят заедно, без да разменят и дума. Познаваха се толкова добре.

Ако Ник беше долу, ако знаеше, че някой преследва него и клиента му, щеше да подсили къщата за гости, да я подготви предварително, за да се скрият там в случай на нападение. Имаше три етажа и изглеждаше специално построена за защита, беше като убежище, крепост. Или затвор, ако Ник си изиграеше добре картите.

Вече беше натоварил цялото си оборудване в евтина туристическа раница и беше разглобил, почистил и смазал набързо "Смит и Уесън"-а.

Провери хода на пистолета, после вкара пълнител и зареди един патрон в цевта.

До оградата забеляза светлината на фенерче – периодичния патрул.

Трябваше да се увери, че това е правилното място. Трябваше да разбере местонахождението им. Нямаше време да чака мишените си да се появят. Трябваше сам да ги изкара, да ги предизвика.

Ник извади телефона си.