Часът на убиеца

94.

Ник стигна до края на гората и погледна през поляната към оградата и къщата отвъд. Подпря се на едно коляно, а одеялото от борови иглички под него беше меко като гъбичка.

От чантата извади високоговорителя, сложи го на земята, после измъкна малкото зелено пластмасово устройство с размера на кутия за пури с кръгъл отвор от едната страна.

Натисна копчето на мегафона и го залепи с тиксо, като се движеше внимателно, защото знаеше, че и най-дребният шум ще се усили до непоносим вой. Постави кутията зад микрофона.

Още веднъж провери раницата – вътре в бутилките се плискаха ацетонът и пероксидът, след което я сложи на раменете си. Гумената постелка от пода на колата беше втъкната в презрамките ѝ.

Фенерите на патрула отминаха по-нататък по периметъра. Той погледна часовника си и прецени спринта до оградата, над която бяха монтирани три жици бодлива тел.

Нищо не е съвършено. Никой не е в безопасност.

Той приклекна, готов да побегне. Зареденият експлозив на електропровода щеше да избухне всеки момент.