Часът на убиеца

89.

Джеф Търнър крачеше през залата на приземния етаж в главната къща. Дейвид Блейкли се появи зад ъгъла, дръпна Джеф в стаята, отрупана с бутилирани вина, и затвори вратата.

– Е, къде е Авъроуз?

– Говорих с него. Казах му, че ще сключим сделка.

– И?

– Ще захапе.

– Какво каза Али?

– Тя няма нищо солидно срещу теб. Никакви реални доказателства.

– С кой друг е говорила?

– Само с Ник и с жената, с която работи той – Дилия. Всички са при нас.

– Това съвпада с наученото от дигиталните ѝ следи – светнаха очите на Дейвид. – Добре. Значи хващаме Авъроуз и с това затваряме кръга и приключваме. Колко ще отнеме?

– Той ще се обади отново. Слабото му място е, че иска да предпази хората си. С достатъчно натиск ще успея да го вкарам в релси.

Джеф беше видял мерцедеса на Алън Амблър да напуска имота през главния вход, докато се връщаше от къщата за гости. Знаеше за какъв залог играе Дейвид. Беше го наблюдавал как работи през годините, но все още не можеше да повярва на самочувствието му – да сключи сделка за президентска номинация насред всичко това, без да губи фокус, стъпка по стъпка, методично, сякаш е обикновена рутина.

– Довечера – каза Дейвид. – Това се развива бързо. Проблемът трябва да изчезне. Всяка частица. До една.

Джеф кимна бавно.

– Всички са свързани с Ник Авъроуз, а законът смята, че той е убиец. Това е стабилен сценарий. Ще го обвиним за всичко след смъртта му. Да започна ли сега?

– Да. Хвани Авъроуз. Използвай останалите за примамка. Каквото тряб…

Телефонът на Джеф иззвъня от джоба му. Той го погледна. Непознат номер.

Вдигна, но не каза нищо.

– Готов съм – каза Ник със спокоен глас.