Часът на убиеца

8.

Грей стоеше на задната веранда на къщата и наблюдаваше светлините на фенерите, които шареха из целия двор.

– Не го виждаме – съобщи глас по радиото.

Той чу пукот отвътре, обърна се и влезе отново в къщата. Опита се да пусне лампата. Нищо.

Вдигна пистолета си, притиснал плътно фенера до дулото, и пристъпи по-напред.

Кухнята – чисто. Дневната – чисто.

Заговори по радиостанцията:

– Вътре ли е?

– Би трябвало. Имаме човек на входа.

– Мъртъв ли е?

– Не, но добре го е подредил.

– Идвам при теб и ще прочистим къщата стая по стая.

Шум като от прав удар по боксова круша, кожа, плющяща по кожа. Беше трудно да разбере откъде идва, заради ехото в коридора.

– Отговори?

Мълчание.

– Отговори?

Още един по-малко. Грей се обърна, а светлината от фенерчето му закръжи като морски фар.

Авъроуз, къде си, дявол да те вземе?