Часът на убиеца

62.

Джеф Търнър седеше зад волана на своя рейндж роувър на няколко пресечки от дома на Ник и Карън. Две хлапета на колела минаха покрай него. Той я наблюдаваше през кухненския прозорец над мивката.

Вдигаше се пара, която покриваше прозореца. Жената готвеше и слушаше нещо на телефона си със слушалките.

Ник се опита да се свърже с нея. Джеф беше наясно с това, но нейният телефон така и не позвъни. Съобщението на Ник така и не пристигна.

Джеф отвори лаптопа на седалката до себе си и огледа екрана. Беше закачен за телефона ѝ от няколко дни. Стигаше му само да седи тук с прихващач – устройство, което успяваше да заблуди мобилната клетка и му позволяваше да инсталира вирус в нейния апарат. След като получи пълен контрол, можеше да следи всички входящи обаждания, да трие гласови съобщения и дори да използва камерата и микрофона на телефона, за да я шпионира.

Следенето на нейната комуникация щеше да му помогне да намери Ник. Така Джеф щеше да я държи в неведение, нищо неподозираща или да я спре, ако решеше да търси помощ.

Погледна огледалата. Дали Ник щеше да дойде сега тук? Не знаеше. Беше стоик и въпреки всичко вероятно не искаше да поставя жена си в опасност. Но също така беше отчаян.

Карън мина през къщата и той я проследи – банята, спалнята. Беше изпуснал Ник, да, но това не означаваше, че не можеше да го контролира. Приятелят му беше човек с прости инстинкти – да пази хората, да пази онова, което обича най-много.

Гледаше как Карън навлича пуловер, а после пуска щорите.

Ако се наложеше, какво би била още една смърт? В греховете му се наблюдаваше определено изящество. Беше стигнал толкова далеч, че нямаше друг избор, освен да продължава.