Часът на убиеца

25.

Той се прокрадна наляво и се притисна до стената точно до ключа за осветлението. Така се скриваше от полезрението на минаващия по коридора. Вратата към стаята си остана отворена.

По паркета защракаха женски токове, все по-силно и по-близо. Фигурата подмина вратата, а той надникна през рамо и я видя в гръб – кестенява коса, висока и слаба.

Не беше Александра Харт. Жената се насочи към другата спалня и се чуха няколко въздушни целувки, докато мърмореше нещо на котката.

По паркета се чу драпане на нокти и звукът се усилваше. Котката надникна през отворената врата. Той се сниши, животното хукна към него, влезе в стаята и го загледа, мъркайки.

– Пачис! – извика тя.

Жената, която той познаваше като Александра Харт, вероятно беше отседнала тук като гостенка. В бележката е използвала името Али. Значи той чисто и просто разби апартамента на човек, който няма нищо общо. Не можеше да се остави да го видят. Не тя му причини неприятности, а той нямаше намерение да плаши невинна жена или да я кара да вдига тревога.

Само че ако тя влезете, щеше да възникне сериозен проблем.

Котката се притисна в глезените му.

Трак, трак, трак. Стъпките стихнаха, приглушени от разстоянието и от килима, както му се стори. Тя се намираше в другата спалня. Той надникна през рамката на вратата – беше чисто, след което се шмугна по коридора и стигна до дневната. Беше я прекосил до средата, надявайки се да се добере до входната врата, когато чу, че жената се връща.

Щеше да го види точно след миг. Мушна се в кухнята. Чу звука от набиране на текст, жената пишеше на айфона си точно зад ъгъла. Тя направи поредната крачка и се появи пред него. Гледаше я от упор, макар тя да не забелязваше, вторачена в екрана.

Мускулите на гръдния му кош се стегнаха.

Тя се отдалечи.

Той се втурна към вратата, после спря. Телефонът беше оставен най-отгоре върху колона от ниско разположени лавици да се зарежда, а дисплеят все още светеше. Звучеше, сякаш жената е някъде при спалните.

Той се върна назад и натисна бутона за списъка с контактите. Надникна в коридора, виждаше рамото ѝ през отворената врата. Плъзна списъка с имената в указателя ѝ, търсейки името на Александра. Само едно съвпадаше – Али Уолдрон, и Ник наизусти номера под него.

Отново приближаващи се стъпки. Беше на открито, нямаше къде да се скрие.

– Какво има, момиче?

Жената приклекна до котката при по-близката спалня, а Ник се възползва и се измъкна през входната врата. Тръгна по коридора обратно към асансьора, а името се беше отпечатало в съзнанието му. Имаше голяма вероятност да е открил истинската идентичност на Александра, но къде беше тя?

Той спря и изчака пулсът му да се нормализира. След което се обърна, стигна с широки крачки до вратата на апартамента и почука три пъти.