Часът на убиеца

90.

Ник стоеше пред колата си, гледаше имота и внимателно слушаше Джеф. Долавяше шумолене на дрехи, може би имаше още някого в стаята. Джеф се движеше. На Ник тези звуци му бяха необходими. Можеше да ги използва, за да определи местонахождението на Джеф.

Присви очи и се съсредоточи върху всеки шепот, който се чуваше по линията – забързаното дишане, въздуха, преминаващ през микрофона, приглушения говор някъде отзад.

– Къде си? – попита Джеф.

Ник не отговори. Всяка секунда означаваше повече информация. На алеята имаше паркиран джип. Мислеше, че Джеф е във вилата и се крие някъде долу, но не беше сигурен. Трябваше да се увери, трябваше да разбере къде са скрили Дилия и останалите.

Стори му се, че чу да се затваря врата. Фоновият шум стихна. Дали беше навън? Ник огледа комплекса и пътеката, която водеше към къщата за гости, но тя до голяма степен беше скрита от зеленината и високия плет от двете страни.

– Ще се предадеш ли? Можеш да им спасиш живота, Ник.

Той продължи да мълчи.

– Отговори на проклетия ми въпрос – ядоса се Джеф.

– Вече може да са мъртви. Искаш да ти вярвам ли? Искам да чуя гласовете им тогава.

Скърцане на врата.

– Ето – каза Джеф. Ник се заслуша дали гласът му предизвиква ехо – мазе, килия, но не се чуваше нищо. Огледа прозорците на приземния етаж на къщата за гости и главната сграда, следеше дали няма да се промени някъде светлината, дали няма да долови сянка зад щорите, но не забеляза нищо.

На заден план чу женски глас и мъж, който издаваше груби нареждания. Внезапно звукът стана тътнещ. Джеф го беше сложил на високоговорител.

– Какво… какво? Къде съм? – думите звучаха завалено, но позна, че това е Дилия. Беше жива. Изпълни го надежда, сякаш го издигаше над земята. Внимавай, скастри се сам. Джеф го познаваше и знаеше как да го манипулира.

– Все още идва на себе си от лекарствата, но е в стабилно състояние. Куршумът е минал чисто, засегнал е само мускул.

Чуха се няколко резки думи, които не успя да различи, а после стъпки.

– Ник? – беше гласът на Али, писклив от страх. – Добре съм. Дилия е добре. Моля те, само… – Сякаш четеше сценарий и някой подаваше репликите, но гласът ѝ изведнъж се промени, заговори бързо и силно. – Ние сме във вилата на Дейвид до Фредерик. В края на шосе "Оук Холоу". Има къща за гости в…

Удар, приглушен вик. Различи само една дума – "горе".

– Искаш още кръв по ръцете си ли? – попита Джеф.

– Само твоята – отвърна Ник и понечи да затвори. Слушалката вече не беше до ухото му, гласът на Джеф обаче достигна до него, едва доловим, но достатъчно отчетлив.

– А Карън?

Ник стисна апарата и отново го доближи до ухото си.

– Знам, че е част от заговора. Работи с теб.

– Но това не значи, че е в безопасност. Тъкмо обратното.

Дали Джеф беше измамил Карън по някакъв начин? Дали я беше принудил някак?

– Не смей да…

– Времето свърши. Топката е у теб.