Часът на убиеца

61.

Ник се върна при колата на Али, спряна до помпите за въздух отстрани на бензиностанцията. Седеше в тойотата и излезе, щом той се приближи.

Али затвори вратата на шофьорското място и се облегна на колата.

– Е, всички доказателства, които успя да събереш, стигат ли? – попита тя.

– За да им видя сметката?

– Да.

– Още не – отвърна Ник. – А и никой няма да повярва, защото идват от заподозрян в убийство. Макдона и Блейкли са опасали целия град. Тази сутрин се опитах да направя нещата по правилния начин и почти ме убиха в онази къща. Нямам никаква представа на кого да се доверя. Ами ти? Изглежда, знаеш повече, отколкото шефът ти предполага. Как става това?

– Не исках да съм обикновено момиче на повикване, вечно в неведение, първата, от която могат да се отърват. Пазех тайните на Дейвид. С времето започна да ме използва за все по-деликатни задачи. А аз внимавах.

– Значи си шпионирала и него – каза Ник, клатейки глава. – Щеше ли да го изнудваш?

– Не… не знам. Исках да разбера в какво съм замесена. Знаех, че информацията е ценна – от него го разбрах. Може да имам нужда от нея, за да се защитя. Може да ми трябва като залог. Това беше моят банков депозит. Това е и реалната власт на Дейвид – знае тайните на хората.

– И използваше теб, за да се сдобие с тях?

– Понякога.

– Колко беше близка със Сам Макдона?

Тя го изгледа подозрително, после вдигна очи. Явно беше ударил слабо място.

– Много.

– Успя ли да спечелиш доверието му?

– Доколкото е способен да вярва на някого.

– Дейвид ли ти възложи тази задача?

– Беше един от начините да го следи, да има стратегическо предимство.

– Имаш ли нещо солидно, което бихме могли да използваме срещу тях?

– Бих могла да разкажа историята си. Но сигурно ще ме убият, преди който и да било да успее да ми повярва. Това е правила и Ема, нали така? Опитвала се е да каже истината. Да разпространи информацията. А тя, както изглежда, е разполагала и с доказателства.

– А ти не?

– Не. Блейкли е внимателен. Не записва нищо. Всичко тече в лични срещи и по сигурни телефони.

– Защо ще поемат такъв риск точно сега? Защо погнаха мен и Малкълм Уайдънър по този начин?

– Нямат много време. Сам Макдона всеки момент ще започне кампанията си. Всичко, което би го провалило, трябва да изчезне веднага. Чисто минало.

– Кога ще обяви кандидатурата си?

– Веднага щом получи зелена светлина от спонсорите за номинацията си. А това може да се случи и тази вечер. Не могат да си позволят да оставят нещата недовършени, да пожалят хора, които са наясно със случилото се с Уайдънър. Като нас двамата.

Не бяха само те двамата. Дилия също знаеше. И Карън имаше известна представа.

Али хвана дясната си ръка с лявата. Ник забеляза, че трепери. Тя стисна очи.

– Боже. Какво съм си мислила? Ще умра, по дяволите.

– Няма да допусна да се случи.

– Няма как да се измъкнем от тези хора. Притежават твърде много власт.

– Аз не искам да им се измъквам. Искам да ги вкарам в една стая и да заключа вратата.

Тя го погледна.

– Просто сам ще се довършиш.

– Така или иначе ще ме довършат.

– Ти си луд. Полицията те търси. Сигурно си мислиш, че можеш да се добереш до всеки, навсякъде?

– Това ми е работата.

Ник можеше да използва помощта ѝ и всичко, което знаеше тя. Не смяташе, че онези в къщата са я забелязали при бягството им. Не знаеха, че е била там. Хората, за които работеше, може би още не я подозираха. Тя и Ник щяха да обърнат този факт срещу Сам Макдона и Дейвид Блейкли.

Той погледна към синината на китката ѝ. Нямаше да я въвлича в опасност, а и не смяташе да започва каквото и да било заедно с нея, преди да се увери, че може да ѝ вярва. Щеше да ѝ предложи възможност да се откаже и да види какво ще направи.

– Те не те видяха в къщата – каза той. – Може и да не знаят, че си се обърнала срещу тях. Каза, че си ги убедила, че си на тяхна страна.

– Да. Снощи спретнах цяло представление, за да повярват, че съм в играта и съм надеждна. Мислех си, че ще ме убият в онази ергенска дупка на Дейвид. Беше ужасяващо, но успях да ги заблудя.

– Невероятна актриса си. Аз ли не знам… Имам нужда от помощта ти, но няма да те карам насила да правиш каквото и да било. Можеш да се качиш на колата си и да се върнеш при тях още сега. Можеш да се престориш, че нищо от това не се е случило. Ще трябва да живееш с всичко, което знаеш, но ще живееш.

Портфейлът му беше у него, а вътре имаше достатъчно пари, за да стигне до града. Щеше да тръгне срещу тях със или без нея.

– Изборът е твой.

Тя отвори вратата на колата и погледна вътре.

Али вероятно беше права. Беше лудост да ги атакува направо. Нямаше да я вини, ако си тръгне, ако се върне при Блейкли и Макдона. Навярно щеше да е правилният избор. Може би Ема никога не е трябвало да се опитва да прави нещо толкова опасно, като да разкаже истината на света. Може би единственият начин да оцелееш в този град, е да се предадеш на властта.

Али се качи на шофьорското място, затвори вратата и запали колата. Ръката ѝ стисна волана.

Пресегна се и отвори пасажерската врата.

Ник се качи.

– Какъв е планът? – попита тя.

– Трябва да се отбия на няколко места.