Часът на убиеца

95.

Дейвид Блейкли влезе в библиотеката с телефон на ухото. Сам се изправи.

– Амблър е – каза Дейвид и включи разговора на високоговорител.

– Здравей, Алън – поздрави Сам. – Какви са новините?

– В играта сме, господа.

– Готови ли сме? – попита Дейвид.

– Да – отвърна Алън. – Всички са на борда.

Сам преметна ръка през раменете на Дейвид.

– Всички основни спонсори, цялата проклета партия е в играта.

– Знам колко много вложи в тази работа – каза Сам. – Няма да забравим това, когато му дойде времето.

– Щом ти си начело и имаш Дейвид зад гърба си, работата е опечена. Президентът е уязвим. Победата е сигурна, стига да избегнем грозни предварителни избори и всякакви истории с вадене на мръсни ризи между кандидатите, така че всички залагаме на Сам. Подкрепленията са в готовност. Единственият въпрос е колко скоро ще можеш да обявиш.

– Само посочи дата – отвърна Сам. – Всичко е готово. Можем да го направим на мероприятията, насрочени за утре вечер или за понеделник, ако трябва.

– Искаме да стане скоро. Ще те залеем с цялата си подкрепа още на старта, ще бъдем обединен фронт.

– Благодаря ти, Алън.

– Ще се заема с координацията на обявяването. Кажи на екипа си да ми изпрати, каквото имате.

– Непременно – каза Сам.

– Поздравления, хора. Радвайте се. Но не забравяйте, че тежката работа тепърва предстои.

– Наясно сме.

Алън затвори.

Сам закрачи из стаята, вдигна ръка до челото си, после я свали. Дейвид му се усмихваше, докато той осъзнае какво се случваше. Успяха. Сам сведе очи, щом радостта отстъпи пред сметките. Спря и застана пред Дейвид.

– Боже. Ще стане.

– В безопасност си – каза Дейвид. – Аз държа нещата под контрол.

Хората все казват, че истината излиза наяве, но Дейвид знаеше, че това са глупости. Истината изгнива, както и всичко останало, просто избледнява и изчезва. Прах при прахта.

– Е, какво трябва да направим, преди да обявим? – попита Сам.

– Трябва да си чист.

– Ами Авъроуз? А Али?

– Вече сме близо до Авъроуз, а всички, които знаят, са в ръцете ни.

– Къде?

– Недалеч – отвърна Дейвид. – Но този път няма да свърша всичко сам. Ти се опита да тръгнеш срещу мен, Сам, а аз трябва да се уверя, че не играеш двойна игра и че няма да се опиташ да стовариш всичко това върху ми. Така че трябва да го чуя от теб и този път с широко отворени очи. Готов ли си да се отървеш от всичко?

– Сигурно има по-лесен начин – да ги купим, да ги заплашим?

– Не, Сам. Трябва да изчезнат. Искаш ли това да виси на главата ти до края на живота ти? Аз мога да разкажа правилната история, да я направя съвършена, да прехвърля всичко върху Авъроуз. По-лесно е, отколкото мислиш. Можем да сложим край още тази вечер.

– На фона на всичко, което се случва?

– Ще стане само по-трудно, след като обявиш кандидатурата си. Нито едно нещо в тази история не бива да се свързва с теб или с мен. Но няма да си мръдна и пръста, докато не съм сигурен, че си съгласен. Правиш го и си свободен. Встъпиш ли на поста, ще си над закона. ФБР, главният прокурор – те отговарят пред теб. Твое е, ако го искаш, но трябва да направиш своя избор.

Дейвид наблюдаваше как Сам бавно търка ръце една в друга и гледа в празното пространство. Знаеше, че Сам иска Овалния кабинет, макар това да означаваше, че Дейвид ще го притежава. Но ако тази нерешителност беше актьорска игра, то тя беше адски добра.

Сам отпусна глава, после вдигна поглед. Сините му очи блеснаха.

– Направи каквото се налага – твърдо каза той.

Дейвид сложи ръка на гърба му.

– Гордея се с…

Бууум. Стаята се разтресе леко. Звукът беше мощен, но далечен и приглушен като джет, който прескача звуковата бариера в далечината. Отекна в стомаха, не в ушите. Стаята потъна в тъмнина, а въздухът беше пронизан от остър звук, който се усилваше все повече, като стомана, стържеща по стъкло, докато накрая изобщо не чуваш нищо.

Останаха неподвижни в мрака.

– Какво, по дяволите, става? – прошепна Сам.

Вратата се отвори с трясък и вътре влезе Джеф с фенерче в ръка, изпълнен с решителността на пехотинец на фронта. Дейвид отиде и застана много близо до него.

– Трябва да ви изведа оттук – прошепна Джеф.

– Какво става?

– Сигурно е Авъроуз.

– Идеално. Погрижи се за него. Къде е?

Джеф поклати глава.

– Там е работата – навсякъде е.