Часът на убиеца

99.

Взривът направи дупка в мазилката и дървото на външната стена и Ник бързо се вмъкна през нея. В ръката му се удари стърчаща летва. Разцепи се със силен звук, когато мъжът нахлу през разбитото скеле и гипсокартона и продължи на сляпо през стихващите пламъци навътре в къщата.

Препъна се в нещо и успя да се задържи на широк разкрач. Горещината се блъскаше в лицето и устните му и изгаряше по врата му, а водата, с която се беше облял, се изпаряваше. Отвори очи на милиметър и видя, че някъде отпред свети.

Продължи напред, стигна до четири сушилни от дясната страна и стена, покрита с елетропроводници. Нещо се срути отзад и покрай него се разлетяха горящи въглени. Обърна се към вратата и видя, че част от стената се е сринала сред пламъците и блокираше пътя му назад.

Намираше се в сервизното помещение. Погледна надолу и забеляза пламтящо оранжево петно, което се разстилаше по ръкава на якето му. Потупа го два пъти, а горящият плат изгасна и почерня. Наведе се ниско, рискува да си поеме леко дъх, после се изправи и отвори металните сервизни панели на стената. Зад първия се криеха прекъсвачите за електричеството. Втория се наложи да откърти с върха на ножа. Оказа се сложната система за алармите и вратите. Изтръгна всички кабели от сбруята.

Димът дращеше гърлото му, но изтърпя, докато не скъса и последната връзка, след което се обърна, зажаднял за въздух, с болка в гърдите. Пристъпи към вратата и вдиша. Стените сякаш се люлееха наоколо. Нямаше време да почива, да поеме достатъчно кислород, за да спре въртележката в главата си.

Вдигна пистолета, а рамото му се беше стегнало, болката не стихваше. Изглежда, раната пак се беше отворила в цялата лудница. Той потисна всичко това и пристъпи през прага, оглеждайки коридора.

Тсссбум.

Покрай главата му профуча куршум и се заби в стената сред облак мазилка. Той отново се скри в дима, пресичайки отчаяните си вдишвания, хвърли се надясно през пушилката и излезе от другата страна на растящия облак.

Разпозна по физиономия човека зад пистолета – беше Сингх, след което фенерът, прикрепен под дулото, светна рязко в очите му с ярка бяла светлина и го заслепи.

Ник се изви наляво, насочи пистолета си и макар да беше трудно, се прицели към бялата светлина, където трябваше да е лицето на мъжа. Един изстрел, втори.

Фенерът се търкулна по пода и Ник чу тежък удар. Беше успял да уцели мишената. Примигна и се опита да проясни зрението си, докато се доближаваше до мъжа. Сингх беше мъртъв.

От горния етаж се чу приглушен женски вик.