Часът на убиеца

58.

Вратите на асансьора се отвориха със звън и Сам Макдона пристъпи навън върху голия бетон. Завъртя глава, докато крачеше, и огледа целия етаж на офис сградата, вече празна, оголена до колони и алуминиеви шипове. Отекнаха стъпки. Беше трудно да прецени откъде идват, но когато се обърна, видя Дейвид Блейкли да върви към него, подминавайки сноп кабели за етернет, увиснали от тавана.

– Твоя ли е? – попита Сам.

– Цялата сграда – отвърна Дейвид.

Ъгълчетата на устата на Сам се обърнаха надолу, беше впечатлен. Приближи се към прозорците. Намираха се на двайсет и пет метра над Пенсилвания Авеню и очите му плъзнаха от Капитолия към Белия дом.

– Можем ли да говорим спокойно?

– Затова сме тук.

– Ник Авъроуз още ли е проблем? – попита Сам. Дейвид му беше казал, че всичко ще е уредено до тази сутрин.

– Не би искал да навлизаш в твърде много подробности.

Сам прокара върха на обувката си по пода, стривайки на прах парчетата мазилка с кожената си подметка.

– Значи не.

– Справяме се с него.

– Как ще стане?

– Ще се погрижим.

Сам преплете пръсти пред скута си.

– Това е твърде много. Не можем да оповестим кандидатурата ми насред целия този хаос.

– Затова трябва да се отървем от него точно сега. Мислиш, че в момента те гледат под лупа? Изчакай да видиш, след като обявим.

– Ще е чист късмет да не свърша в затвора. Белият дом? Не. Трябва да се оттегля. Нека всичко да отшуми.

– Можеш – отвърна Дейвид. – Но пак трябва да се отървем от тази история.

– Никога не съм ти казвал да правиш нещо подобно, нещо толкова… крайно. – Той поклати глава.

Дейвид сведе очи, разочарован. Направи няколко крачки, вдигна един прав ъгъл от земята и забалансира с него на пръста си. Инструментът изглеждаше странно в ръката му, много естествено, а същевременно не намясто на фона на вталеното синьо сако и ризата с отворена яка.

– Сам, всичко това започна с една грозна история. Изцапах си ръцете вместо теб. За да не го правиш ти. Може и да си убедил сам себе си, че никога не се е случвало, но то се случи. Така че можеш да отидеш в полицията още сега, да си наемеш добър адвокат и да се опиташ да сключиш добра сделка. Кажи истината. Така е редно да постъпиш. Това е и най-трудното. Аз не бих могъл. Познаваш ме. – Задържа ъгъла в юмрук и потърка с палец захабената стомана. – Правя всичко възможно да ми се размине. Бих ти се възхитил за това, но няма лесен изход от ситуацията.

Той вдигна крак и подпря стъпало на една кофа с маджун, а после погледна през прозореца.

– Готов ли си за това? Шест месеца непрекъснат новинарски цикъл за това какъв си в действителност. Как си стигнал дотук. Какво си сторил през онази нощ. Кой знае, може пък да ти донесе облекчение. Но запомни, че насилието започна от теб. Ти направи своя избор през онази вечер, когато ме помоли за помощ. Всичко останало, случилото се с Малкълм Уайдънър, това, което ще стане с Ник Авъроуз, е просто необходима последица от онзи момент.

Сам направи крачка към прозореца.

– Докъде сме със спонсорите?

– Тази сутрин говорих с Амблър. Смята, че можем да довършим сделката тази вечер. Вчерашният ти пробив те изхвърли на върха. Могат да организират всичко за предварителните избори и да се обединят около теб, Сам. Трябва да се срещнем с него още веднъж, тази вечер. Близо сме.

Завъртя се из помещението и го огледа.

– Това може да стане чудесен щаб за кампанията – каза. – Ако наистина го искаш.

Сам се обърна и огледа целия етаж от край до край.

– Мога да се справя с тази ситуация, да се погрижа за Авъроуз ^_ продължи Дейвид. – Знам как да го хвана. Няма да е красиво, но трябва да се свърши още днес. Миналото ще остане погребано. Но трябва да съм сигурен, че си още в играта, Сам. Че си достатъчно силен, за да доведеш нещата докрай.

Посочи към Пенсилвания Авеню през прозореца.

– Това ще е твое, стига да го поискаш. Влезеш ли в онази сграда, си над закона.

– Тази вечер? – попита Сам и притисна юмрук към устните си.

– Тази вечер.

Сам си пое дълбоко дъх. Дейвид го наблюдаваше. Знаеше какво представлява Сам в действителност. Знаеше как е стигнал толкова далеч, макар и сега да беше потънал под маската, която носеше, под човека, когото играеше за пред камерите, макар и да се преструваше, че нищо от това не се случва наистина. Беше време да спре да се залъгва. Искаше го. Искаше всичко. Кого заблуждаваше? Никога не би могъл да спре.

– Тогава се погрижи всичко да изчезне. До довечера. Ще се срещнем с Амблър и ще приключим с тази проклетия веднъж завинаги.