Часът на убиеца

31.

Ник седеше на задната седалка на таксито, което се изкачваше по "Седма". Беше сверил часовника с Дилия и сега отиваше да се срещне с нея в "Шоу". Погледна към телефона си и видя, че го чака ново съобщение на гласовата поща. Пусна го.

– Здравей, човече, аз съм. Обади се някакъв детектив да ме разпитва за теб. Звънни ми, когато можеш, става ли? Тревожа се за теб.

Ник добре познаваше този глас. Беше приятелят му Джеф Търнър. Служиха заедно във флота, минаха през пехотата, а след това работиха като лична охрана на генерали и други висшестоящи фигури, като ги превеждаха през бойни зони в бронирани конвои. Ник поверяваше живота си на Джеф години наред.

Сега и двамата имаха своите консултантски фирми, свързани с охраната, и често работеха заедно. За последната част от изпитанието за проверка на сигурността Джеф наемаше Ник, който да се опита да мине през охраната.

Можеше да използва помощта на Търнър сега. Джеф разполагаше с по-добра мрежа от контакти. Ако решеше да се предава на властите, Джеф можеше да го свърже с добър адвокат и да му осигури правилен достъп до полицията или ФБР.

Ник погледна номера. Палецът му се поколеба над бутона за набиране, но изведнъж се отказа и остави телефона.

Още не. Не искаше да замесва други хора в това, не и докато не разбереше напълно за какъв риск става дума. Джеф можеше да е непреклонен, а Ник не беше сигурен как ще реагира. Можеше да го принуди да иде в полицията или да настоява да му помогне в преследването на хората, които стояха зад цялата работа. Ник нямаше намерение да съсипва ничий друг живот.

Щеше да изчака. Имаше името и телефона на Али. Доближаваше се към отговорите на въпросите си и до солидни доказателства за случилото се предната вечер. Щеше да се обади на Джеф, когато разполагаше с достатъчно, за да говори с правосъдието.