По следите на злото

9

През следващия час и нещо Гарсия слушаше в почти пълно мълчание, докато Хънтър му разказваше повечето от случилото се през онези съдбовни две седмици преди три години и половина, но не съвсем всичко. Личните подробности… разкритията, които завинаги бяха променили живота на Робърт, бяха заключени някъде дълбоко в паметта му. На студено, мрачно и изпълнено с тъга и омраза място. Изражението на лицето му обаче не издаде нищо.

— В общи линии ми казваш, че този тип Лушън е убивал през целия си живот — каза Гарсия, когато Хънтър приключи с фактите, — защото иска да напише… — Той млъкна и потърси правилната дума — нещо като наръчник за убийства?

— Много повече от това, Карлос — поправи го Хънтър. — Лушън е документирал всичко, което е могъл: имена и адреси на жертви, какво точно е отключило желанието му да ги убие, планирането, всеки детайл на всеки различен метод на действие, с който е експериментирал, чувствата си… всичко. Тетрадките са психологична оценка на лудостта и бурята от емоции, които се въртят в ума на убиеца преди, по време и след акта на убийството. Затова не, той не е писал наръчник, а енциклопедия.

— Колко тетрадки каза, че сте намерили?

— Петдесет и три. Всяка има близо триста страници.

Гарсия поклати глава при мисълта.

— Това е абсолютна лудост.

— За повечето хора, да — съгласи се Хънтър. — Но за Ейдриън Кенеди беше задължително да се сдобие с тетрадките.

Гарсия пощипа долната си устна, когато се замисли за това.

— Въпреки че звучи като лудост — каза той, — тъй като Кенеди е шеф на НЦАНП към ФБР и ОПА, разбирам защо ги е искал.

— Да. Това изобщо не го оспорвам. Но…

— Чакай малко — прекъсна го Карлос, а после млъкна и присви очи.

— Нещо не е наред ли? — попита Робърт.

— Тетрадките, за които говориш. Така ли сте го открили, след като е избягал първия път?

— Да — отвърна Хънтър. — Съпоставихме фалшивите имена, които е използвал Лушън, с имената на жертвите мъже и…

— Точно така. — Гарсия махна с ръка. — Разбрах това със съпоставянето на имената. Знам, че така сте го хванали накрая, но ти ми каза също, че преди да се досетиш, че Лушън взима самоличността на някои от жертвите си, си прегледал тетрадките му за скривалища, нали?

Робърт погледна замислено партньора си. Знаеше за какво намеква Карлос с въпроса си, защото и той беше мислил за това.

Хънтър току-що му беше казал, че Лушън е документирал всичко, което е могъл, в своята "енциклопедия на убиването", включително локациите на затънтените места, които е купил или си е присвоил. Местоположения, за които никой не знае — скривалища. Тези места, разпръснати из цялата страна, бяха използвани предимно като камери за изтезания, за да може Лушън да експериментира с жертвите си, но лесно можеше да служат и за убежища, когато се почувства заплашен, и Гарсия имаше предвид именно това.

След бягството първата задача в плана на всеки беглец, мъж или жена, е да намери място, където да се скрие — безопасен подслон, където да се скатае поне за известно време. Знаейки това, веднага щом осъзна, че Лушън е написал местоположението на всяко скривалище, което е използвал, Хънтър беше накарал Кенеди веднага да сформира екип от бързо четящи хора. Екипът, в който участваше и Хънтър, няколко часа преглежда тетрадките на Лушън, търсейки всяко място, споменато в текста. Когато стигнаха до последната страница на петдесет и третата тетрадка на Лушън, те бяха идентифицирали общо петнайсет убежища, разпръснати в петнайсет щата. За два часа специалните екипи на ФБР нахлуха във всичките.

— Ти каза, че операцията на специалните екипи на ФБР е била неуспешна — рече Гарсия, следвайки реда на мислите си. — Лушън не е бил намерен на нито едно от онези петнайсет места, но нека те попитам нещо. Лушън знае ли, че екипите на ФБР са нахлули в убежищата му? Знае ли, че адресите са компрометирани?

— Вероятно не — отговори Хънтър. — Поне засега.

— И какво означава това?

— Не мисля, че са му казали, че първият ход на ФБР е бил да проверят скривалищата му.

Гарсия направи гримаса, сякаш онова, което искаше да каже, току-що е станало очевидно.

— Но — продължи Хънтър — Лушън знае, че ФБР е иззело всичките петдесет и три тома на импровизираната му енциклопедия. Знае, че Ейдриън и НЦАНП вече са я прочели — всяка страница, всяка дума. — Той замълча, преди да приеме предложението на Гарсия. — Да, ти си прав. В момента най-много от всичко Лушън се нуждае от скривалище, където да се смята в безопасност. — Хънтър леко поклати глава. — Никое място, никой адрес и никое име, споменато на онези страници, вече не е безопасно, Карлос, защото ФБР ги знае, и Лушън е напълно наясно с това. Той няма да отиде на нито един от онези петнайсет адреса. Лушън е умен. Вероятно има едно, дори повече тайни убежища, които знае само той. Места, които не е споменавал пред никого и не е записал никъде.

— Не можеш да си сигурен, Робърт — възрази Гарсия. — Лушън е бил заключен в пълна изолация три години и половина. Доколкото разбрах, през това време той не е имал контакт с външния свят. — Карлос спря пред бюрото на Хънтър. — Няма значение колко е интелигентен. В момента го издирва всяка правоприлагаща агенция в страната, включително ФБР и Маршалската служба. Да, сигурен съм, че ти си прав и той е напълно наясно, че всяко място, всеки адрес и всяко име, които е споменал в тетрадките си, е компрометирано, но сега е отчаян, бяга и няма време, а ние с теб знаем, че отчаяните хора обикновено прибягват до отчаяни мерки, колкото и рисковани да изглеждат.

Хънтър не намери грешка в логиката на партньора си, с изключение на един дребен детайл. — Лушън не изпадаше в отчаяние. Той не се паникьосваше… никога.

Въпреки всичко това трябваше да се съгласи, че може би си заслужава отново да проверят онези убежища.

— Ето защо, следващият ми въпрос към теб е… — каза Гарсия — за онези скривалища. Още ли съществуват, или ФБР ги е затворило завинаги?

Хънтър повдигна рамене.

— Не знам, но това всъщност няма значение, нали?

Карлос веднага разбра какво има предвид партньорът му.

— Не, няма… защото Лушън няма как да знае и това.

Хънтър кимна и протегна ръка към телефона на бюрото си.